ЦЕНТЪР ЗА ЛИЧНОСТНА ЕФЕКТИВНОСТ

Помощ по интернет

Господ и човекът

Човекът прошепна:"Господи, поговори с мен!" И полските цветя му запяха. Но човекът не ги чуваше.

Човекът провикна: "Господи, поговори с мен!" И удари гръм и проблясна светкавица в небето. Но човекът не разбираше!

Човекът се огледа и каза: "Господи, позволи ми да Те видя!" И звезди засияха в небето. Но човекът не ги поглеждаше!

Човекът провикна отново:"Господи, яви ми чудо!" И нов живот се роди на пролет. Но човекът не го забелязваше...

Човекът заплака от отчаяние: "Докосни ме, Господи, и дай ми да разбера, че Си тук!" И тогава Господ се спусна и го докосна.

...Но човекът си махна от рамото пеперудата и си тръгна.....

Това е посланието на този красив видеоклип - вижте го и вие!

http://www.youtube.com/watch?v=ll_XdW-fO-s

 

Жените – нежната сила на българската история

Жената е като торбичка чай – трябва да я потопиш в чаша гореща вода, за да разбереш силата й. Историята на България е изпълнена с примери за силно изразена женска сила – царици, войводи, хайдутки, революционерки, съпруги, майки и баби, проявили саможертва и смелост. От ъглите на историята „надничат” както реални личности, така и персонажи от легенди – царица Десислава, четиридесетте български девойки, сплели косите си и скочили от нос Калиакра, за да не бъдат хванати от турците, и още много други.

Днес ви предлагаме да освежим паметта си, като си припомним живота на няколко жени, оставили трайна следа в българската история. Не ги класираме и не сравняваме делата им, но знаем със сигурност, че този пълният женски калейдоскоп на смелостта е по-много богат от публикувания тук.

Сирма Стрезова Кръстева, по-известна като Сирма войвода, е българска хайдутка, която води малка чета срещу албанските разбойнически банди в Дебърско, Кичевско и Крушевско. Тя води своите хайдути, без изобщо много от тях да разберат, че войводата им е жена. През 1818 прекъсва хайдутстването си и се заселва в Прилеп. Възпята е в много народни песни.

Мерджан Рада Войвода е първата жена войвода из местността Загоре. През лятото водела чета, а през зимата, за да се скрие добре, си намирала мъж, за когото се омъжвала. Никого от тях обаче не допускала до себе си. Напролет, когато отново събирала дружината си, първо изпитвала физическите възможности на мъжете. Поставяла им задача, през която първо тя минавала. Ако някой дори и малко се затруднявал, тя го пъдела от дружината си. Дълги години Мерджан Рада била войвода. Когато турците я хванали, показно обиколили с нея всички околни села. Била качена на кон, с оковани ръце и крака. Закарали я в Одрин, зашили я в чувал и я хвърлили в Марица, където се удавила.

Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева е родена е през 1856 г. в Панагюрище. Едва 20-годишна е, когато Георги Бенковски й предлага да ушие знамето на Априлското въстание. Тежка задача, с която обаче не само се справя добре, но и остава завинаги в историята. Знамето е с размери 2 на 1,5 м, двулицево, поръбено със сърма, с пришити пискюли. Учителката от Панагюрище е знаменосец при освещаването на знамето (22 април) на Хвърковатата чета. Именно тогава получава прозвището си, с което остава известна и до днес – Райна Княгиня. Самата тя описва шествието след освещаването на знамето така „Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода”. Арестувана е след въстанието и е измъчвана в турските затвори. Освободена е, след като за нея се застъпват от международна анкетна комисия. След Освобождението продължава да работи за добруването на хората - като акушерка и учителка.

Баба Тонка Обретенова не е тардиционната баба, която сме свикнали да си представяме. В дома й на брега на Дунав са намирали подслон много български революционери. Там се провеждат и тайни заседания, подготвят се съзаклятия. Баба Тонка често изпълнява ролята на куриер, пренасяйки оръжия и писма между Румъния и България. Тя застава начело на бунта на русенските жени, които се обявяват против гръцкия владика Синесий, отказал да води богослужението в църквата на български език. Тази силна жена предава борбения си дух и на своите деца. Синовете й Петър и Ангел се включили в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Синът й Никола е помощник в Трети врачански революционен окръг по време на подготовката на Априлското въстание, а Георги участва в четата на Стоил войвода.

Анастасия Димитрова е първата българска светска учителка през Възраждането. През 1840 в родния си град Плевен тя открива първото светско девическо училище с помощта на врачанския епископ Агапий и на местни български първенци. Само след няколко години броят на ученичките достига около 90

Станка Николица Спасо-Еленина е първата, която превежда книгата на сръбския писател Д. Обрадович "Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца". С това за първи път в България се поставя открито въпросът за еманципацията на жената.

От сайта www.ladyzone.bg

 

Прави, каквото трябва, и да става това, което трябва да стане.



Един крал обикалял своето кралство. На един огрян от слънцето склон забелязал да работи, превил гръб, благочестив старец.

Следван от свитата си, кралят се приближил и видял, че старецът сади малки, едногодишни фиданки.

"Какво правиш?"- попитал кралят.

"Садя орехи" - отвърнал старецът.

Кралят се учудил: "Ти си вече толкова стар. Защо садиш фиданки, чиито листа няма да можеш да видиш, под чиято сянка вяма да почиваш и чиито плодове няма да ядеш?"

Старецът погледнал нагоре и казал: "Дошлите преди нас са садили и ние можахме да берем. Сега ние садим, за да могат идващите след нас да берат."

Он книгата на Н.Песешкиан "Търговецът и папагалът"

 

Това, което ни пречи, винаги носим със себе си

Н.Песешкиан "Търговецът и папагалът"

Човекът се опитва да избяга от своите конфликти, но ги носи със себе си, като магарето своя товар, открива ги отново на всяко ново място и с всеки нов партньор. Във връзка с това Вилхелм Буш казва:”Мястото е подходящо, времето е друго. Старият пакостник е пак тук.”

При тези условия понякога е невъзможно човекът сам да си помогне, а имено когато бърка същественото с несъщественото и се примирява с противоречията, които, в сравнение с истинския конфликт, са маловажни.

Саади изразява това със следната метафора: ”Шейхът е постоянно зает да се грижи за украсата и наредбите на своя дворец. Така той не вижда, че основите на палата му не са наред и зидовете имат пукнатини.”

МРЪСНИТЕ ГНЕЗДА

Един гълъб постоянно сменял гнездото си. Силната миризма, която гнездото придобивало след известно време, били непоносими за него. Оплакал се на един мъдър, стар и опитен гълъб. Той поклатил глава и казал: „Като сменяш често гнездото си, не променяш нищо. Миризмата, която ти пречи, не идва от гнездото, а от теб самия.”
 

 

Завръщането на Блудния син

 

Безграничната Божия любов

Свещ. Йоан Карамихалев Църковен вестник, брой 4 за 2004 година

"А като дойде в себе си, рече: ...Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син... И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува." (Лука. 15:17-20)

Светата Църква премъдро е отредила големите църковни празници да бъдат предшествани от подготвителен период, в който първоначално само се загатва идеята на празника, а после все повече се навлиза в нея, докато се стигне до кулминацията, която е самият празник. После в обратен ред до т. нар. Отдание на празника. Колкото по-голям е празникът, толкова по-голям е и подготвителният период. А най-големият и най-светлият за Православната църква празник ¬ Възкресение Христово ¬ не само че се предшества от 48-дневния Велик пост, а и от четири подготвителни недели, във всяка от които се акцентира върху определена християнска истина, за да се усили постепенно покайното настроение у християните.

В Неделята на Митаря и Фарисея обръщаме внимание на два от най-тежките грехове за човека - гордостта и осъждането на ближния. Има един лек и за двата гряха: повече вглеждане в себе си, в своите слабости и несъвършенства, тогава и гордостта ни ще отслабне и към чуждите недостатъци ще станем по-снизходителни.

И така, да обърнем погледите си навътре и водени от Словото Божие, да продължим да се себеизучаваме, защото как можем да се променим към добро, ако не знаем какво имаме да променяме?

Днешното свето евангелие ни напомня притчата за Блудния син.
Всички ние познаваме драмата на блудния син. Познаваме онази така отдалечена от Бога страна на духовен мрак, познаваме теготата на безцелния живот, познаваме усещането за празнота в душите си - празнота, която с нищо не може да се запълни, духовен глад, който никоя земна храна не може да засити...

Познато ни е и това идване в себе си, когато за първи път сме открили християнската същност на душата си и сме взели преломното решение да се върнем при Бога и да заживеем в Неговия нравствен порядък, под покрива на Неговата любов, по законите на Неговата добра воля.

продължава>
 
Страница 9 от 12

Обучения

Начало Полезно