ЦЕНТЪР ЗА ЛИЧНОСТНА ЕФЕКТИВНОСТ

Помощ по интернет

Да научим истинската природа на болестта и как да се излекуваме

   Когато човек се сблъска с диагнозата рак или друго сериозно заболяване, той обикновено казва: „Защо точно на мен се случва това? Какво мога да направя за да победя тази болест?” През последните 25 и повече години някои новаторски настроени медици от Европа проведоха широка научно-изследователска дейност и достигнаха до знание и практически резултати които излекуваха хиляди болни от рак и различни „неизлечими” болести.

 

   Измежду тези изследователи се откроява работата на френския лекар, Др. Клод Саба. Черпейки опит от 35 годишната си практика в няколко медицински специалности, психиатрия, психология и НЛП, както и от собствените си изследвания, систематични анализи, научна работа и публикации, Клод Саба създава концепцията за Тоталната Биология на всички Живи Същества. Централна идея в тази система е разбирането че болестта е програма за оцеляване ръководена от мозъка за да намали недопустимия стрес и запази индивида жив и функциониращ колкото се може по-дълго.

 

   Др. Саба синтезира работата на много учени, медици и психолози и развива своя собствена уникална система. По-специално той изучава работата на немския психиатър, невролог и онколог Дърк Хамър. След смъртта на сина си, Др. Хамър развива рак. В процеса на изследване на своя рак, както и на 10 000 други случая, той установява, че специфичен емоционален конфликт или стрес засяга определена мозъчна зона, а оттам следва и специфична болест или телесна дисфункция. Понастоящем, след 30 000 случая, твърденията на доктор Хамър показват 100% валидност. Ако имаме дадена болест, зад нея винаги стои асоцииран емоционален конфликт и афектирана зона в мозъка. Доктор Хамър нарича системата си Нова Медицина поради огромното и значение в бъдещото за развитие на лечителската наука. Др. Хамър е номиниран за Нобелова Награда по медицина през 2005г.

 

   За Клод Саба мозъкът е като електронен механизъм или компютър и болестта е една от програмите му която се задейства автоматично при специфични обстоятелства на висок или продължителен стрес или конфликт с цел да предпази цялостния организъм от пълен колапс. Програмата се изключва когато стресът или конфликтът е преодолян или разрешен. Зададената програма може да бъде анулирана. Няма болест която да не е лечима потенциално и всички болести, от рака до хремата са отговори на изтласкан в подсъзнанието стрес, травма с различна сила и продължителност. Болестите са специализирани програми за оцеляване. Задачата на индивида е да постигне осъзнаване и отработване на емоционалния конфликт който е преживял и изтласкал и или да го преработи, да го надрасне или да освободи напрежението му. С други думи, свеждането на стресовата енергия до нула елиминира нуждата от програмата за оцеляване (болестта) и предизвиква автоматично превключване в мозъка от болестна програма към възстановяване и оздравяване.

 

   Като допълнение Др. Саба осветява най-дълбоките корени на болестното програмиране не само по време на детството, но и по време на зачеването, бременността, раждането и първата година след това, както и на въздействието на трите предходни генерации и въздействието на фамилната памет върху появяването на болестта (тоест психичните причини за генните заложби). Доктор Саба е разработил многобройни методи чрез които пациентът може да достигне до лежащият в подсъзнанието му капсулиран емоционален конфликт, да го осъзнае и асимилира.

   Др. Саба твърди абсолютно недвусмислено че всеки е свой собствен лечител. Обучените в метода Тотална Биология консултанти могат единствено да подпомогнат и ръководят процеса на намиране на отговорите на пациента и да управляват процеса в който той сам намира ключовете за лечението си. От особена важност е пациентът да продължи регулярната си медицинска терапия, за да поддържа болестта в рамките на допустимото докато трае процесът на лечението.

 

   Нека допуснем че имаме пациент с рак на стомаха и видим как болестта му се явява отговор на заплаха за оцеляването му. Ако в природата животно (например куче) погълне прекалено голям несмилаем кокал, който блокира работата на стомаха му, оцеляването му става рисково. Ако кокалът не бъде смлян и отработен, скоро животното ще умре. Мозъкът прочита заплахата и незабавно стартира специална програма: „Стомашен рак”. Стомашният тумор е вид турбо орган специализиран в производството на 3 до 10 пъти по-силни храносмилателни ензими от тези на стомашните клетки, които смилат кокала колкото се може по-бързо и по-ефективно. Когато костта е смляна и изчистена, нуждата от туморна тъкан изчезва и тя естествено изчезва. Мозъкът превключва на лечителска програма, която възстановява органа в първоначалното му здраво състояние.

 

   Тъй като човек носи в себе си всички предходни еволюционни етапи, при него процесът протича по подобен начин. Ако човек преживява ситуация, която възприема като „несмилаема”: „Не мога да смеля ужасното му поведение!” или „Не мога да приема този кошмарен факт!” … - и ако в такива ситуации имаме високо ниво и продължителност на стреса, мозъкът прочита ставащото като заплаха за оцеляването и превключва към болестната програма „рак на стомаха”. За разлика от животните, при човека болестно решение на ситуацията може да бъде задействано и от символична, въображаема, чисто емоционална ситуация, от негативно преживяване в социалното общуване, проблем в службата или любовните връзки и т.н. Старите мозъчни структури, които задействат болестта не правят никаква разлика между действителната физическа опасност и символичният, емоционален стрес и травма.

 

   В природата „ракът на стомаха” е временно решение. Костта в стомаха или бива смляна или животното умира. При хората болестта продължава докато емоционалният конфликт който я е породил не бъде разрешен. По тази причина е важно по време на основното психологично лечение да се продължава и спомагателната медицинска терапия, която е насочена към симптомите, за да бъде поддържана болестта в приемливо състояние и пациентът да има възможността да открие и „смели” причината породила болестта му. Когато конфликтът е идентифициран, осъзнат и решението му намерено(решението може да бъде външна промяна в обстоятелствата или вътрешна промяна спрямо отношението към проблема) и приложено, биологичната болестна програма губи смисъла си и нуждата от нея изчезва. В старите мозъчни структури(подсъзнанието) повече не постъпват стресови импулси, опасността за оцеляването изчезва, мозъкът изтрива болестната програма и превключва на лечителска програма, която възстановява здравето. Ето как осъзнаването и превръщането на импулсите получавани както от външната среда, така и от подсъзнанието в положителна опитност играят ключова роля за поддържането и възстановяването на здравето на индивида.

 

   Като резюме – Тоталната Биология е психотерапевтичен метод, който произлиза от мащабeн медицински и психологичен опит и изследвания и предлага на болните знанието и методите да осъзнаят конфликтите си, да намерят решението им и така да се освободят от болестите си.

 

Орлин Баев (съставител),

материал е взет от сайта на Нов Български Университет www.nbu.bg

 

 

Киберлюбов



Тук е киберинструкцията как да инсталираме в нашия живот програмата Любов!


Клиент (К): Имам проблем, можете ли да ми помогнете?
Обслужване на клиенти (ОК): Да, мога да ви помогна. Искате да инсталирате Любов? Първата стъпка е да отворите Сърцето си, намерихте ли го?
К: Да, намерих го, но няколко програми се активират в момента. Мога ли да започна инсталацията?
ОК: Кои са те?
К: Да видим... активират се оскърбления.ехе, нискосамочувствие.ехе, неприязън.ехе, омраза.сом.
ОК: Нямя проблем, Любов автоматично ще изтрие оскърбления.ехе от вашата система. Може би ще остане в постоянната ви памет, но няма да ви създава проблеми. Любов вероятно ще се инсталира върху нискосамочувствие.ехе със свой модул, наречен високосамочувствие.ехе. Трябва да се отървете напълно от омраза.сом и неприязън.ехе. Тези програми пречат на инсталацията на Любов.
К: Не знам как да ги деактивирам.
ОК: Отидете в началното меню и изберете прошка.ехе. Повторете операцията толкова пъти, колкото е необходимо, за да се изтрият омраза.сом и неприязън.ехе.
К: Готово. Любов започна да се инсталира автоматично.
ОК: Ще получите съобщение, че Любов ще се инсталира до края на активния живот на вашето сърце. Получихте ли го?
К: Да, виждам го. Означава ли това, че инсталацията е приключила?
ОК: Така е. Помнете, че имате само основната версия на програмата. Трябва да започнете да свързвате Сърцето си към други Сърца, за да я актуализирате.
К: Излиза ми съобщение за грешка. Какво да правя?
ОК: Какво пише в съобщението?
К: Пише: „Грешка 412. Не са активирани всички компоненти на програмата.“
ОК: Не се притеснявайте, това е често срещан проблем: Любов е конфигурирана, за да се активира в други сърца, не във вашето собствено. Това е един от сложните въпроси на програмирането, но на достъпен език означава, че първо трябва да Обичате собственото си Сърце, преди да Заобичате други. Можете ли да намерите директорията, наречена себеприемане?
К: Ето я!
ОК: Кликнете върху следните файлове: прошка.сом, себеуважение.тхт,доброта.doc и ги копирайте в директория Моето сърце. Системата ще ги запише върху всички конфликтни файлове и неизправни програми. Също така трябва да изтриете самокритичност.ехе от всички директории.
К: Готово. Моето сърце започна да се пълни с много хубави файлове. Усмивка.MPG, сега се отваря на монитора ми и показва, че нежност.сом, помирение.ехе и радост.сом сами се копират в Моето сърце.
ОК: Значи Любов е инсталирана и активирана. Оттук нататък може да управлявате ситуацията с чувствителност. Любов е безплатна. Убедете се, че я дарявате в нейната цялост и с всички нейни модули на всички хора, които познавате.

Енрике Марискал „Приказки за подарък на чувствителни хора"

 

Нужда от трансформация?

Ако сме сложили плъха в лабиринт с 4 тонела, и започваме да слагаме сиренце в 4-ия тонел, плъхът след някакво време ще се научи да търси сирене в 4-ия тонел.

Искаш ли сирене? Зип-зип-зип в четвъртия тонел – ето го сиренето. Пак искаш сирене? Зип-зип-зип в четвъртия тонел – ето го пак! След някакво време великият Бог с бялата престилка слага сиренето в другия тонел. Плъхчето зип-зип-зип в четвъртия тонел. Сиренето го няма. Плъха изскача. Пак се мушка в 4-ия тонел. Няма сирене. Изскача. След някакво време плъха ще спре да тича към 4-ия тонел и ще потърси сиренето някъде на друго място.

Разликата между човека и плъха е лесна – човекът ще тича към 4-ия тонел вечно! Вечно!

Човекът е увярвал в 4-ия тонел. Плъховете в нищо не вярват – тях ги интересува сиренето. А човекът е повярвал в 4-ия тонел, и смята, че е правилно да се тича натам, без значение – има ли там сирене или го няма. На човека, повече от сиренето, му трябва той да бъде прав.

Вие всичките сте хора, за жалост, а не плъхове, затова вие винаги сте прави. Ето затова дълго време вие не сте получавали сирене и животът ви не работи. Вие вярвате в прекалено голямо количество  4-те тонели... Вие по-добре да се окажете прави, отколкото щастливи, и вие с години тичате към 4-те тонели за да докажете това.

Люк Райнхарт

 

Смъртта е неизбежен и сигурен факт



 В този живот има едно нещо, в което можем да сме сигурни: че всички ще умрем (освен ако Второто пришествие на Христа не дойде за нас приживе). Смъртта е единственото фиксирано, неизбежно събитие, което всеки човек трябва да очаква. И ако аз се опитам да забравя това фиксирано събитие и да скрия неговата неизбежност от себе си, тогава самият аз ще съм губещият.

Истинският хуманизъм и съзнанието за смъртност са взаимно зависими променливи, защото само като осъзная и приема реалността на предстоящата ми смърт, аз мога истински да живея.

Както забелязва Д. Х. Лорънс: „Без песента на смъртта песента на живота става безсмислена и глупава.” Ако игнорираме измерението на смъртта, ние отнемаме истинското величие на живота.
 

Това е изразено много силно от митрополит Антоний Сурожки:
 Смъртта е пробният камък на отношението ни към живота. Хората, които се страхуват от смъртта, се страхуват и от живота. Невъзможно е да не се страхуваш от живота с цялата му сложност и опасности, ако се страхуваш от смъртта.[...] Ако се страхуваме от смъртта, никога няма да сме готови да поемем крайни рискове; ще прекараме живота си като предпазливи и боязливи страхливци. Единствено ако съумеем да срещнем смъртта лице в лице, да я проумеем, да определим мястото й и нашето място спрямо нея, само тогава ще сме в състояние да живеем по един безстрашен начин и в пълнотата на нашите способности. Единствено съзнанието за смъртта ще даде на живота тази непосредственост и дълбочина, ще направи живота живот, ще го направи така интензивен, че тоталността му да се побере в настоящия момент.

Обаче нашият реализъм и решимостта ни да „осмислим” смъртта не бива да ни доведе до принизяването на втората истина: смъртта е тайна. Въпреки всичко, което ни се казва от различните религиозни традиции, ние не разбираме почти нищо за:
 ... неоткритата страна, отдето
 никой пътник се не връща...

 Наистина, както казва Хамлет, страхът от нея „озадачава волята”. Трябва да удържим на изкушението да се опитаме да кажем прекалено много. Не бива да банализираме смъртта. Тя е неизбежен и сигурен факт, но тя е също така великото неизвестно.
 

Отношението на трезв реализъм, с което следва да посрещнем смъртта като факт, е добре изразено от св. Исаак Сирин:
 В сърцето си винаги бъди готов за идването на смъртта. Ако си мъдър - ще я очакваш всеки час. Всеки ден си казвай: „Може би пратеникът, който идва да ме вземе, вече е пред вратата. Какво правя, седейки тук? Ще трябва да си отида завинаги? Никога не ще мога да се върна отново.”
 Лягай си с тези мисли всяка вечер и размишлявай върху тях всеки ден. И когато дойде времето за тръгване, иди радостно да го посрещнеш: „Ела с мир. Знаех, че ще дойдеш и не пренебрегнах нищо, което би ми помогнало в това пътуване.”
 

 Диоклийски епископ КАЛИСТОС (Уеър)
 

 

20 правила на финансовата състоятелност


от Харв Екер, президент на водеща американска компания за личностно развитие


1.    Основополагащото убеждението на богатите хора: „Аз съм творецът на своя живот”. Основополагащото убеждение на бедните хора: „От мен нищо не зависи.”
2.    Богатите хора работят за да станат по-богати. Бедните работят за да не станат по-бедни.
3.    Богатите избират „и едното и другото”. Бедните избират „или едното или другото”.
4.    Богатите действат за да станат богати, бедните само искат да станат богати.
5.     Богатите мислят глобално, бедните мислят дребнаво.
6.    Богатите търсят възможности, бедните се зациклят в пречките.
7.    Богатите се възхищават на богатите и успелите хора, бедните се дразнят от богатите и успелите.
8.    Богатите общуват с богатите и успелите хора, бедните общуват с бедните и несъстоялите се.
9.    Богатите се стремят да заявят за себе си и своите достоинства, бедните не обичат никакъв вид реклама.
10.    Богатите хора се опитват да се поставят над проблемите, бедните преувеличават своите проблеми.
11.    Богатите умеят да приемат подаръците на съдбата, бедните не го могат.
12.    Богатите предпочитат да получават пари за резултат от своите усилия, бедните предпочитат да получават пари за отработаните часове.
13.    Богатите хора разбират значението на парите, бедните ще противопоставят тяхното значение срещу нещо друго -  любовта или приятелство.
14.    Богатите се грижат за своят капитал, бедните се грижат за своята заплата.
15.    Богатите изкустно се разпореждат с парите си, бедните не умеят да се грижат за своите пари.
16.    Парите работят за богатите хора, бедните хора работят за парите.
17.    Богатите действат смело, бедните се спират заради страха.
18.    Богатите се учат и израстват във всяка минута от своя живот, бедните мислят, че знаят достатъчно.
19.    Богатите мислят за успеха, бедните за рискове.
20.    Ако вие искате да бъдете богати, вие можете да се научите на това!

 

 
Страница 5 от 12

Обучения

Начало Полезно