Самотата е едно от най-дълбоките човешки страдания.
Понякога сме самотни физически, понякога духовно...
Самотата води със себе си страх, тревога, депресия и низка самооценка.
Самотата ни лишава от задоволяването на такива базови човешки потребности като чувството за свързаност с другите хора и чувството за собствената ни значимост за тях.
Самотата понякога изглежда непреодолима...
... и това е илюзия.
Защото самотата не е липсата на интерес от другите хора –
самотата е липсата на интерес към себе си.
Ние винаги сме заобиколени от нещо: хора, животни, растения, микроорганизми, природни явления, човешко творчество, цялата Вселенна...
Нашия интерес към тях позволява да ги забележим и да ги опознаем.
Интересът винаги е свързан с нашата способност към познанието, нашите природни дарби.
И всеки от нас си има своя талант към опознаването и преобразуването на света.
Ако вие се чувствате самотни, вие просто не успяхте да откриете този талант, който ви свързва с другите хора и Вселената.
В детство това се постига чрез различни игри - ние пробваме много неща, докато не спрем върху нещо, което ни привлича най-много. Тогава формираме връзката си с хората, увлечени по същото нещо, формираме знанията за този феномен на живота, накрая формираме уменията да го използваме – тези умения и предизвикват в другите интереса към нас.
Понякога едните умения са по-интересни за обществото, другите са по-малко интересни. Това е защото не винаги можем да преценим правилно, какви възможности ни дава едно или друго човешко умение. И вашата задача е да търсите познавачите, да убеждавате, че това, което обичате и можете, е важно и нужно. И не случайно народната мъдрост ни казва: „Търсете и ще намерите“.
Всяка голяма река започва от малък извор, всеки голям път започва от първите крачки. Важното е да не спирате да се движите в правилната за вас посока!
Ирина Недялкова, психолог
