ЦЕНТЪР ЗА ЛИЧНОСТНА ЕФЕКТИВНОСТ

Имаш ли зависимост - липсва ти вяра в живота

На дъното на реката живееха странни същества: най-важната за тях задача беше да се научат хубаво да се вкопчват в камъни, водорасли или други същества – за да се спасят от силното течение, което можеше да ги блъсне и да ги разбие в камъни или да ги завлече на някъде, откъдето няма завръщане...

Целият им живот преминаваше в страх, вкопчване и борба. Някои същества се страхували повече и се вкопчвали по-силно от другите: те прекалено се заравяли в тинята или се оплитали в  дънерите по дъното на реката и се излагали на риск от задушаване. Тогава се намирали други същества, които се вкопчвали в първите, уж за да ги спасят, а всъщност, за да се чувстват по-сигурно пред течението на реката... Но това не помагало нито на едните нито на другите, защото спасяваното същество само се плашило още повече и завличало спасителя още по-дълбоко. Така че накрая „спасителят” бил принуден или да загине или да се престраши и да се вкопчи в нещо друго...

Много рядко, обаче, веднъж на 100-200 години се намирал смелчага, на когото му омръзвало от вечната борба с течението и той започвал да разсъждава:”Какво ли ще стане, ако се доверя на течението и спра да се вкопчвам?...” Другите същества му се присмивали: „Ще откачиш, защото течението ще те хвърля по камъните и ще те влачи по тях, докато не те убие!” Тогава здравият разум или страхът прекъсвали тези разсъждения. Но понякога съществото успявало да се досети, че безкрайният ужас, в който живее, е по-лош и от най-ужасния край. Тогава то преставало да се вкопчва и течението го подхващало.

То го блъскало в камъни и го влачело нагоре и надолу, съществото изпитвало болка и ужас, но някъде, в дъното на душата си то пазело вярата си, че реката, която го е създала, няма за цел да го убива... И тогава в главата си съществото чувало глас:”Ти си все още сковано от страх и не ми се доверяваш! Отпусни се, най-после, защото иначе ще бъда принудена час по-скоро да те размажа по камъните!”

И в последния миг съществото разбирало, че вече няма смисъл да се страхува, че му остава последния шанс да се наслади на своята свобода – тогава то се отпускало и течението го изхвърляло горе, към повърхността на водата. То излитало към слънцето, въздуха и ароматния вятър... и започвало да танцува от радост на повърхността на водата...

А тези, които оставаха вкопчени долу, крещяха: „Вижте, той полетя – това е чудо! Той е спасител! Ще ни спаси и нас всичките!”

Но съществото се усмихвало и не бързало да се гмурка обратно. Защото знаело, че да спасяваш всички е още по-зле от страха и вкопчването.

 

 

Обучения

Начало Полезно Полезни статии Имаш ли зависимост - липсва ти вяра в живота