ЦЕНТЪР ЗА ЛИЧНОСТНА ЕФЕКТИВНОСТ

Човекът не може да не се променя, но само той определя посока на своята промяна

Човекът е въже опънато между звяра и свръхчовека, въже над пропаст. Човекът е нещо което трябва да бъде превъзмогнато.

Ницше

 

Инстинкт към промяната заложен във всеки един от нас. Направлението на промяната може да бъде избирано и следвано по собствената воля на човека.

Когато отхвърляме промяната и не полагаме усилията за нея, ние загниваме отвътре точно по същия начин, по който загнива вода в локвата, в която няма движение.

Когато избираме да се променим и имаме сили и желание да се борим с инертността, трябва много да внимаваме с направлението и целта на промяната.

 

„Оформянето на ценностната система на всеки човек преминава през много перипетии. Още от детска възраст с помощта на родителите си всики се учи да различава добро и зло. При порастването на детето то започва само да усеща разликите между това, кое е редно и кое не е. Животът поднася различни уроци, посредством които се учим на правилното и неправилното.

Като добро се възприема всичко, което спомага за изграждането и поддържането на всеобщо единство. Зло е всичко, което руши това единство или пречи на неговото съществуване.

Като огнище на злото между хората се приема егоизмът. Това човешко качество е основен източник на дисхармония. Самият факт, че се пораждат отрцателни мисли в съзнанието, води до прилив на негативна енергия. Като друг фактор на злото се приема гордостта. Тя противопоставя индивидите един на друг, като същевременно силно ограничава възможните компромиси. Злословенето също тиражира злото. Всяко деление на хората било то по пол, религия или раса също е вид зло.

Извършването на насилие спрямо някого също е проявление на злото. Доста погрешно е мисленето, че чрез използването на сила се постига добро. Би могло да се достигне до определена цел, но така се внушава, че употребата на зло е нещо положително, нещо нормално.

Доброто и злото са неизбежно свързани. Те се преплитат като спирала в съзнанието на всеки човек. В дадени моменти надделява едното, в други моменти другото. Може би това е причината за несъществуването на идеални хора. Никой на този свят не е съвършен. Не е перфектен. Това е абсурдно и недостижемо. Разбира се, стремежът на човек да е безупречен му дава стимул за развитие.

Всеки човек е една отделна Вселена. Отделен свят. Свят, в който ежедневно се водят битки между доброто и злото, между позволеното и забраненото, между разума и сърцето. Индивидуалният човешки свят е изпълнен с мисли, чуства, страхове, радости, болки. Човекът сам по себе си е вулкан от емоции. Основната му цел обаче е да се научи да не е подвластен на тях.

Ницше вижда човека като въже опънато между звяра и сврахчовека. На пръв поглед звучи доста просто, но ако поразсъждаваме и се вгледаме между редовете, ще открием посланието на тези думи. Какво е звярът? Отговорът е лесен - диво, хищно и безмилостно животно. Същество, нареждащо се по-долу от човека в еволюционната стълбица. Често обаче човекът се принизява до неговото ниво. Злото е основният причинител за тази деградация. От там идва и сравнението на човека със скот. В дадени моменти добротата и човечността у един иднивид до такава степен са се изпарили, че той живее (или по-точно съществува) , разчитайки само на първичното в себе си. Какво е свръхчовекът? Той е единственият, който е в състояние да преодолее дълбоката погрешност на съвременния свят, на морала, културата и самия човек.

От тези разсъждения следва въпросът: не са ли звярът и свръхчовекът двете крайности? Това отново е доказателство, че в човека се борят двете крайности плюс и минус, добо и зло, Ин и Ян.

Философът вижда двете противоположности, свързани само посредством опънато въже. Границата между тях е толкова малка, толкова лесна за разкъсване. Човек трябва така умело да успява да се движи по въжето, че да не го скъса. Разруши ли се връзката между звяра и свръхчовека, в най-добрия случай личността е обречена да остане на една от двете крйности. Мисълта на Ницше се допълва от пояснението "въже над пропаст". Прокъса ли се въжето, личността деградира. Пропада в бездната, в Хаоса.

Обичайте враговете си! "Ако ви ударят по едната буза, подложете и другата" - това е единственият път, единственият способ да се прекъсне веригата на злото. Отоваряйки на злото със зло, само умножавате злото. Илюзия е, че наказвайки злото, можете да го намалите. Като за начало, трябва страховете да се преодоляват и да се опита с добро, дори първоначално това да са само добри мисли. Никога не забравяйте, че никой не е съвършен на този свят, вие също...  От сайта www.referati.org

 

 

 

Обучения

Начало Полезно Полезни статии Човекът не може да не се променя, но само той определя посока на своята промяна