ЦЕНТЪР ЗА ЛИЧНОСТНА ЕФЕКТИВНОСТ

Дискусия по женски с Марта Вачкова: Защо воюваме с най-близките си хора?

Съвместна рубрика на психолог Ирина Недялкова и актрисата Мартина Вачкова в на сп. "Журнал за жената"

 

 KaranicaМартина: Наскоро в едно от предаванията обсъждахме тази тема: „Защо воюваме с най-близките си хора?”. Почти всеки от нас може да си даде сметка за това, че цялото му възпитание и интелигентност той използва основно за контактите си навън: там се стяга и се усмихва, там се сдържа и се съобразява... А вкъщи излива целият си натрупан негативизъм върху тези, които го обичат, а значи са най-беззащитни пред него. ..Толкова много болка и отчаяние се трупат в сърцето на всеки един от нас, когато сме неразбани или обидени от своите любими: съпрузи, деца, родители, най-близките приятели, че тази болка зачертава всичките останали наши успехи, кара ни да се чувстваме самотни, носи отчаяние и депресия, демотивира всичките ни желания освен едно – да отъмщаме и по този начин да се вкарваме в още по големи проблеми...Защо воюваме с най-близките си хора?!

Ирина: Според мен, затова, че пренасяме върху тях отношението към самите себе си. Ние не умеем да зачитаме себе си и да анализираме своите проблеми: какви свои качества по-лесно ще изброиш – негативните или позитивните? Ще се убедиш, че по-лесно е да се сетиш за негативните.  По-лесно е да се критикуваме, отколкото да се анализираме. Същото правим и с другите. Това е естественно в рамките на оцеляването, но не е полезно за еволюцията – тя иска от нас по-голяма осъзнатост . Например,  да използваме по-често едно от най-ценните си качества – емпатийност, умението да се поставиш „в обувките” на другия човек, да се замислиш върху неговите нужди, проблеми и чувства...

Мартина: Така не започваш ли да загърбваш своите интереси?

Ирина:  Напротив! По-лесно е да продадеш своите идеи и да намериш съюзници, ако включиш и техните интереси. Това е основния закон на съвремената търговия – преподавам го на бизнес-тренинги по продажби.

Мартина: Всъщност, това е истинската интелигентност – не толкова интелектуална, колкото емоционална – да разбираш и да зачиташ чуждите  чувства и потребности и да се жертваш за тях!

Ирина: Може и без жертви! Винаги  можеш да намериш оптимално решение за всички страни.

Мартина: Говориш за компромисните решения?

Ирина: Не! Компромисния вариант -  това са взаимните отстъпки , един от способите за „мирното” решаване на семейните конфликти.  Все пак, ако помислиш повече, можеш да намериш ефективни начини за взаимното задоволяване на интересите.

Мартина: А ако тези интереси са абсолютно егоистични? Колко често родителите, като се карат помежду си, въвличат и децата  си в конфликта, за да си подсигурят някаква подкрепа! Това е най-страшното: когато заради  своите интереси въвличаш и детето си в домашните битки.  Понякога пък те нападат толкова неочаквано, че нямаш време да анализираш, реагираш спонтанно!

Ирина: Това са инстинктивните реакции, но човек за това се образова и се развива – да се научава да контролира инстинктите. Жените понякога дори парадират със своята импулсивност – а това е просто отсъствие на самоконтрол и осъзнатост. Действайки спонтанно в конфликтната ситуация обикновенно само задълбочаваме конфликта. Трябва да си даваме време за да премине първата емоция и да се включат мисловните процеси. Можем да си вземем за правило да броим до 10 преди да реагираме на обиди. Аз понякога започвам да пухтя...

Мартина: Как?

Ирина: Като кучето ми, когато е недоволно – дълбоко вдишвам и издавам смешни звуци... Човек отсреща понякога се усмихва и започваме да говорим по-конструктивно.

Мартина: Е, не винаги толкова лесно. Ако проблемите са се натрупвали с години и вече имаш изграден стереотип на поведение? Например, мъжът ти те иронизира и те критикува на всяка крачка или същото прави по отношение на детето ти, тогава какво?

Ирина: Имаш право да не се обиждаш! Иначе пак си във властта на емоциите и диалогът става невъзможен. Нито ще разбереш причините, нито ще разясниш своята позиция. По-добре е в този момент въобще да забравиш за себе си и да „озвучиш” състоянието на другия. Нещо от рода на „разбирам, че си недоволен от това,че...и искам да решим този проблем...” Ще се справиш, ако обичаш себе си и си уверена в своите позитивни качества и намерения.

Мартина: Децата как могат да се предпазят от нараняване? Ние забравяме, колко са отворени към нас и колко лесно им въздействаме със своите негативи!

Ирина:  Аз на занятията си давам едно упражнение, то е подходящо и за майките и за бащите: пред входната си врата, когато се прибираш от работа отегчен или просто уморен, спираш и представяш, че всичките ти проблеми са събрани в една раница на гърба ти; представяш, как сваляш от раменете си тази раница и я оставяш пред вратата. Утре, ако ти трябва, можеш пак да я нагърбиш...

Освен това винаги съветвам да се мисли приоритетно:  какво е по-важното в момента незамедлителното удовлетворение на твоите желания или вашите добри взаимоотношения и здравето на твоето дете.

Мартина:  Това, с раницата, ми харесва! Аз смятам, че да внасяш вкъщи негативните си емоции отвън е все едно, че да влизаш с калните обувки – мръсотията в душата, както и мръсотията по обувките трябва да оставяме отвън! Жалко, че не ни учат как да общуваме правилно още на училище или дори на детската градина!

Ирина: Това е много важно! Всеки се стреми да въздейства на другия и не знае, как да го направи интелигентно. Затова прибягва към обиди, като стимули. А има и други начини на ефективното общуване: внушение, убеждение, манипулация.

Мартина: Манипулацията е пак незачитане на интересите на другите, нали?

Ирина: Това е негативната манипулация. Позитивната включва интереси на другата страна. По-добре е да изманипулираш детето си да тръгне да подрежда, отколкото да му се накараш и да го обидиш.

Мартина: Мъжете могат ли да се манипулират лесно?

Ирина: Мъжете по-добре да бъдат убеждавани чрез аргументи. Има много действени правила, човек просто трябва да ги прилага.

Мартина: Как да убедим хората да спрат войните със своите близки и да се научат да постигат целите си по друг начин?

Ирина: Можем просто да ги посъветваме да не плюят срещу вятъра: човекът е толкова по-силен, колкото по-значим се чувства за своите близки и любими хора. Това е мотивацията за постижения и успехи! Започнете да изграждате добри взаимоотношения с близките си и вашите успехи ще нарастват!

Мартина: Бъдете силната страна: силният лесно разбира слабите и проявява милосърдие. Това е най-важният белег за духовния ръст! Особенно за нас – жените! Жената не трябва да воюва, тя може да обезоружава със силата на любовта си...

 

 

Обучения

Начало Други дейности Публикации Дискусия по женски с Марта Вачкова: Защо воюваме с най-близките си хора?