ЦЕНТЪР ЗА ЛИЧНОСТНА ЕФЕКТИВНОСТ

Лошите началници гонят персонала

Традиционна картинка е на някое работно място да броди намусен и сърдит служител. Началникът му да вилнее, недоволен от несвършената работа, и взаимно да си разменят наум неприлични реплики. Сценарият се развива почти винаги по един и същи начин.
Служителят къса нерви и чака оферта за нова работа, а началникът търси по-добър служител. Идва този момент. Работникът напуска доволен и попада на ново място, от което пак остава недоволен. Началникът, доволен от някое попадение, назначава нов служител, от когото също остава недоволен. Този порочен кръг на истерии и умъртвени нервни клетки ще се повтаря, докато шефовете не поемат инициативата да се замислят за това как да управляват фирмите си. Още повече че в страната се наблюдава тенденцията да се назначават работници от други държави. Работодателите се жалват от това, че персоналът не е квалифициран, не е мотивиран и не виждат смисъл да го обучават, когато той ще напусне работа за повече пари. Така се хвърлят големи средства да се докарат специалисти от други държави, които обаче впоследствие се оказва, че не могат да вършат работата си толкова добре, тъй като не познават нашата народопсихология и привички. Всъщност целият проблем е в това, че началниците не се замислят за личната си отговорност за това как върви работата на фирмата и за това защо напускат служителите й, пояснява психоложката Ирина Недялкова от Център за личностно и професионално развитие "Интеншън скуул".

Манипулацията
Повечето хора смятат, че да манипулираш и да те манипулират е нещо много нечестно и лошо. Оказва се обаче, че тя може да бъде изключително полезна и за този, който я прилага, и за този, върху когото я прилагат. Служителят трябва да бъде манипулиран от ръководството, ако това е от полза както на фирмата, така и на самия работник, разказва Недялкова. Изследванията сочат, че има два основни типа хора. Едните са тези, които могат да взимат решения. Те са целенасочени и вършат задачите си по-бързо. Другият тип хора са тези, които нямат цел и живеят, както дойде. Няма нищо лошо да им покажеш крайната цел според Недялкова. Съотношението е 20 % решителни и целенасочени хора и 80 % трудно взимащи решения, казва психоложката. Ако човек си върши работата както трябва, то фирмата ще се развива. Ако фирмата се развива, то и за работника ще има по-добри възможности и така и той, и шефът му ще бъдат доволни от постигнатите резултати. Това обаче може да се постигне само при игра на чисто. Ако шефът накара някого да свърши нещо и след това този човек не види резултат за себе си от това, което е направил, то той се демотивира и следващия път ще претупа задачата или въобще ще откаже да я поеме. Служителят ще се почувства използван и ще напусне рано или късно. Затова за шефовете, които искат да играят по правилата, има няколко основни принципа, на които биха могли да се научат.
Манипулацията има четири основни стъпки, обяснява психоложката Недялкова. Първото нещо, което шефът трябва да направи, е да има информация за служителя. Да знае какъв характер има той, да знае какви проблеми го тормозят, да познава силните и слабите му страни, да знае за коя работа е най-подходящ и да знае какво би го мотивирало да се справи с някоя задача. След това работодателят трябва да предложи на служителя това, което би го мотивирало. В теорията за манипулацията това е така наречената примамка. Ние сме като деца, когато наистина искаме нещо, правим всичко възможно, за да го получим, казва Недялкова. Предлагането на „примамката” обаче трябва да става по определен начин, с доза артистизъм. Тук вариантите са два, пояснява психоложката. Единият начин е да изиграете ролята на дете, другият е да влезете в позицията на родител. Ако шефът избере да бъде детето, той ще подходи като такова към служителя си. Например ще му каже: „Аз знам как да свърша това, но ти си по-оправен от мен. Вършиш тази работа всеки ден и ми се иска да ми покажеш как го правиш, че винаги става така добре”. Всъщност по тази схема много често децата, без да осъзнават, манипулират родителите си. Често, за да им покажат как да си напишат домашното, им демонстрират своята почит към знанията, които има по-възрастният. Понеже на хората им е вродено и им харесва да се чувстват значими и да усещат престижа си, се хвърлят и започват да вършат задачата на детето. Родителят се радва, че помага на дето си и му показва най-добрия начин. Този тип манипулиране е присъщ и на служителите, тъй като по-лесно се прилага от тяхната позиция. Прост пример е за това как шефът казва на работника да се свърже с някоя фирма и да уреди търговски отношения с нея. След време служителят идва при началника и му казва: „Ти си по-авторитетен. На теб ще се доверят. Ти имаш име. Защо не се обадиш ти?”. Шефът вдига телефона и с целия си авторитет върши работата на подчинения си, разказва Недялкова.
По-подходящата роля в този етап на убеждението е началникът да заеме ролята на родител. Той ще е загрижен за израстването на подчинения си, ще го посъветва как да постъпи, ще е строг, но справедлив. Просто е нужно да си представите, че сътрудникът ви е дете, което вие искате да научите как да се справя най-добре, и тогава и вие, и то ще сте доволни. След като сте разбрали какво блазни служителя, предложили сте му го и сте го убедили да го направи, идва последната стъпка и тя е резултатът. Вие можете да накарате някого да свърши нещо трудно, с нежелание и за много време, но можете и да го накарате да го направи бързо, с лекота и удоволствие според Недялкова. Ако сте изпълнили стъпките на манипулацията, би трябвало работата да върви с лекота и важното е да не забравяте какво сте обещали. Трябва да дадете на подчинения си това, за което сте се договорили. Ако пък шефът не е добър психолог и не може сам да отгатне нуждите и начина на манипулация на служителя, би било добре да се обърне към специалисти психолози и това би му спестило и нерви, и средства.
Лошият шеф
Не всеки е роден за ръководител. Не всеки притежава вродената дарба да убеждава. Още повече че няма специалности във висшите учебни училища, които да ни учат как да сме добри шефове, разказва Недялкова. Затова има няколко „смъртни гряха” за началника. Неща, които демотивират служителите и ги карат да търсят друго работно място или да не искат да си свършат работата.
Лошият ръководител не формулира ясно целите. На служителя не му става ясно какво точно иска шефът от него и съответно не върши работата така, както иска ръководителят. Началникът, който не мотивира служителите си, също е лошо решение за управител на фирма. Грешка е това да не общуваш с подчинените си. Така ти нито ще знаеш проблемите и настроенията във фирмата, нито ще знаеш желанията на служителя и няма да можеш да го накараш да си свърши задачите. Лошият шеф не се вслушва в това, което му казват. Той вярва твърде много на своето виждане за нещата и така може да пропусне нещо съществено за фирмата. „Смъртен грях” за шефа е да командва, а не да ръководи. Командата инстинктивно отблъсква служителя. Всеки има достойнство и не обича да се подчинява на други хора. Ако обаче шефът ръководи, направлява и дава съвети, е съвсем различно. Тогава служителите следват показания от него път. Ако началникът не показва и не обучава, това също е грешка. Той трябва да е пример и авторитет. Ако смята, че служителят е длъжен да знае всичко и да го прави както трябва, това ще отблъсне работника. Лошият шеф често си противоречи. Той не притежава качествата на ръководител. Не управлява добре собственото си време, а и сътрудниците си. Ръководителят, който изпада често в стресово състояние, влияе зле на работния процес. Един неуравновесен човек на водеща позиция във фирмата би разгонил служителите доста бързо, ако не успее с това, то със сигурност ще пречи на работния процес.
Ако шефът има желание, той може да промени тези свои грешки в процеса на ръководене на фирмата. Трябва само да има желание за развитие. Защото човекът, който отказва да се развива, не просто седи на едно място, той пропада и деградира, обобщи психоложката.


От Аделина Николова, в. "Новинар"

 

Обучения

Начало Отзиви за нас Медийни прояви Лошите началници гонят персонала