ЦЕНТЪР ЗА ЛИЧНОСТНА ЕФЕКТИВНОСТ

Как да убием семейната скука?

  13:45 14-01-2011 Ирина Недялкова

Най-ценното, което можете да дадете на половинката си, е времето

В рубриката "Питай психолога" на вестник „Новинар” всяка седмица Ирина Недялкова отговаря на вашите въпроси. Следващата седмица темата, по която очакваме вашите въпроси, е посветена на това как да спрем скуката и стреса в семейните отношения.
Очакваме писмата ви на адрес: 1000 София, ул. "Искър" № 31, и на електронната ни поща Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. за рубриката "Питай психолога".


Бях малко над 20-годишна. Работех в най-голямата обсерватория в света, в Северен Кавказ. Колективът беше от физици, астрономи и програмисти от всички големи научни центрове на Русия. Бяхме увлечени от работата си, често оставахме зад мониторите на компютрите си и след работа. По това време беше издадена повестта на Аркадий и Борис Стругацки „Понеделник започва в събота”. Това стана нашият девиз. Един ден, след като слязох от служебния автобус, чух зад гърба си разговора на младо комшийско семейство. Той беше известен, млад и перспективен. Тя работеше в някаква съседна организация с по-голямо заплащане. Той я попита, както винаги приповдигнато: ”Как си? Какво прави днес?”. Тя отговори както винаги мързеливо: ”Много добре. Цял ден нищо не правих.” Помня този разговор вече 30 години. Толкова бях учудена и потресена от това, че някой може да бъде добре, след като не е изживял деня си като най-ценния и интересния ден в живота си. По-късно напуснах това място. Животът ми стана отвратителен, без творчество, без пламък в душата, без успех... Не оставих нещата така, постарах се, за да се върна към себе си. Разбрах нещо много важно -

никой не може да те направи щастлив освен самият ти!

За съжаление много жени и мъже, които консултирам, не осъзнават тази истина. Смятат, че техният успех е това да имат човек до себе си, който да ги обича. Те забравят, че за да има любов в семейството, всеки от съпрузите трябва да бъде Творец. Романтичната енергия във връзката изчезва бързо, ако не я поддържаме съзнателно. Бързо приключва и най-главният проект на „Семейството ООД” – създаването и отглеждането на децата. В една фирма нещата вървят, ако там работят творчески хора. Най-важната цел в тази фирма всъщност е с помощта на човека, който те обича, да се изградиш като личност и да му помогнеш той да направи същото. Много е важно да се научиш да даваш и да получаваш. Някои живеят с грешната представа, че даването на пари е достатъчно. Времето е най-ценното, което можете да дадете и да получите! Подкрепата, уважението на чуждите интереси и желания – това е необходим компонент в семейното съществуване. Да се научиш „да не дърпаш одеялото само към себе си” е също една от личните ни задачи, които трябва да решаваме в семейството. Да разрешаваш конфликтите по начина, който максимално задоволява претенциите и на двете страни, също е много важно.

продължава>
 

Как да направим добро впечатление?

Ирина Недялкова 14:12 07-01-2011

Съсредоточете се върху събеседника си, а не върху себе си

В рубриката "Психология" на вестник „Новинар” всяка седмица Ирина Недялкова отговаря на вашите въпроси. Следващата седмица темата, по която очакваме вашите въпроси, е посветена на това как да направим добро впечатление и да се харесаме на околните.
Очакваме писмата ви на адрес: 1505 София, ул. "Оборище" № 44, на електронната ни поща Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. . Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. За рубриката "Питай психолога", както и на сайта ни http://www.novinar.net/.


За да успеем да се реализираме в живота, се нуждаем от висока самооценка. Психологическите изследвания показват, че тя е сума от вътрешното самоодобрение и одобрението на другите хора. Рядко се сещаме за това, че впечатлението, което създаваме в другите, е резултат на първите няколко минути от нашето запознанство! Това е много трайно мнение, което човешката психика запазва за много дълго време, ако не и завинаги. Затова е крайно важно да не забравяме известния афоризъм, че никога няма втора възможност да направим първо впечатление! И да се научим как да предразполагаме хората към себе си още в първите минути на нашата среща.


Визуалното възприятие е най-важният източник на информацията за повечето от нас. По тази причина трябва да си имаме предвид, че „посрещат по дрехите” и да се подготвяме по начина, съответстващ за дадената ситуация. Това означава да избираме подходящо облекло, грим, прическа, парфюм и да имаме задължителната висока лична хигиена. Странно изглеждат кандидати за работа, облечени в дискотечен стил - къси поли, дълбоки деколтета, ярки шарки. Деловият стил може би не подчертава нашата индивидуалност, но не пречи на другите да се занимават със своите работни задължения.

продължава>
 

Променете мисленето и живота си през 2011-а!

14:41 30-12-2010 Ирина Недялкова

Подгответе се за новата година с няколко лесни стъпки на самоанализ

В рубриката „Психология” на вестник „Новинар” всяка седмица Ирина Недялкова отговаря на вашите въпроси. Следващата седмица темата, по която очакваме вашите въпроси, е посветена на това как да променим нагласите си и да заменим лошите мисли и събития с добри.
Очакваме писмата ви на адрес: 1505 София, ул. „Оборище” № 44, на електронната ни поща Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. за рубриката „Питай психолога”, както и на сайта ни http://www.novinar.net/.


Ако сравним преместването във времето с преместването в пространството, ще разберем, че за да не загубим ценните си придобивки от тази година, при преминаването си към новата 2011-а трябва щателно да ги „опаковаме” и да ги сложим в „личния си багаж”. Искам да кажа, че трябва да ги запомним и да ги оценим, за да можем да ги развиваме и в бъдеще. И обратното - подобното преместване във времето е прекрасен повод да се отървем от овехтелите и безполезните неща, натрупани през изминалите 12 месеца.

Какво можем действително да преместим със себе си в новата година? Своите мисли естествено. Мисълта формира нашето отношение към нещата, отношението оформя поведението, поведението предизвиква реакцията, в резултат на реакцията получаваме съответната реализация. За съжаление статистиката показва, че в по-голямата част от времето в по-голямата част от хората се произвеждат негативните мисли. (Истинността на това твърдение лесно можем да забележим дори и в коментарите към тези статии на сайта на вестника.) Старата истина е, че „Най-налудничавото нещо е да правиш едно и също по един и същи начин, очаквайки различния резултат”. Ще ви подскажа няколко лесни способа да промените основния фактор, формиращ резултатите във вашия живот – ще ви помогна да промените вашето мислене!

продължава>
 

Подарете на децата си приказки, които ще променят живота им

14:46 23-12-2010 Ирина Недялкова

Най-скъпият дар са хубавите спомени с близките

В рубриката "Психология" на вестник „Новинар” всяка седмица Ирина Недялкова отговаря на вашите въпроси.
Очакваме писмата ви на адрес: 1505 София, ул. "Оборище" № 44, на електронната ни поща Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. за рубриката "Питай психолога".


Едно от най-приятните неща на Коледа е да подготвиш за любимите си хора най-скъпите подаръци! Раждането на Бог е най-големият ни празник и искаме да го отбележим с мир и любов, за да остане в душите ни за цяла година. За съжаление много често смятаме, че най-хубавият подарък е най-скъпият, особено ако става дума за деца, които често се сравняват едно с друго. Не можеш постоянно да гледаш да надвиеш всичките си познати по финансова мощ и изобретателност! А всъщност и няма нужда... Ако се замислим какво е това, което оставя най-дълбоката и светлата следа в душите ни от нашето детство, ще си припомним миговете на душевната близост със своите родители и приятели - споделените мечти, красиво предадения опит, вдъхновено разказаната приказка! Опитът се предава чрез притчи и приказки, не с назидателен глас, а с интригуващ шепот или заразителен хумор. Когато приготвяте предпразничната вечеря, обикаляте магазините в търсене на подаръци, подреждате къщата, не забравяйте да си запазите сили и време за приказката. Това ще е светъл коледен спомен за детето ви. Искам да ви подаря две притчи за пеперуди. Може би ще ги разкажете на децата си, когато се сгушите до празничната елха. Коледната нощ е най-подходящото време за чудеса и фантазии. Засадете зрънцата на полезния опит в умовете на своите деца и те ще се превърнат в чудесни дървета – вашите красиви родословни дървета...

Урокът на пеперудата

Един човек вървял из гората и изведнъж видял на клона пред себе си пропукана какавида. Пеперудата, която се мъчила да излезе навън, едвам се виждала в процепа, който бил прекалено тесен, и пеперудата се обезсилила след многото безполезни опити да се измъкне. Човекът се поспрял и се загледал. Видял как горката се опирала с тънките си краченца и се мъчила да разшири процепа на какавидата, как се напъвала да се напъха в него и как уморено се отказвала и спирала, за да набере сили. Дожаляло му за мъките на финото създание и решил да й помогне. С крайчето на ловния си нож лекичко притиснал двата края на процепа на какавидата и пеперудата изпаднала от него. Тя бавно запълзяла по клона. Измореното й тяло било непропорционално голямо спрямо крилата й. А крилата й били смачкани и безсилни... Човекът не знаел, че за да опъне крилата си, пеперудата трябвало с мъка да мине през тесния процеп на какавидата и да изстиска жизнените си сокове от голямото си тяло към крилата. С разочарование мъжът гледал към жалкото създание, което вместо да го радва с красивите си разтворени криле и чаровен полет, пъплило по земята и се препъвало под тежестта на безполезните си криле. Човекът продължил разочарован пътя си. Пеперудата никога не успяла да излети...
Ние също понякога се чувстваме притиснати от обстоятелствата в живота си, но мъчейки се да се справим с тях, успяваме да укрепим крилете си и един ден литваме високо. Това става, ако не чакаме „добрия” човек, който да се пребори вместо нас и да ни обрече на мъчителното пъплене по земята.

продължава>
 

Комплексът за малоценност разрушава живота ви

17-12-2010 Ирина Недялкова
                                                                    Родителите залагат в децата си страха от провал

В рубриката "Психология" на вестник „Новинар” всяка седмица Ирина Недялкова отговаря на вашите въпроси. Следващата седмица темата, по която очакваме вашите въпроси, е посветена на това как да се справите с комплекса за малоценност.
Очакваме писмата ви на адрес: 1505 София, ул. "Оборище" № 44, на електронната ни поща Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. за рубриката "Питай психолога".


Колко от нас харесват себе си, вярват в своите способности и имат самочувствието, че могат да се справят добре в живота? Кои от нас имат реална преценка за себе си и виждат по-ясно положителните си качества от негативните? Повечето от нас изправят ли се пред предизвикателствата с високо вдигната глава и увереност, че ще преборят и тези трудни ситуации? Тези хора са малко! Комплексът за малоценност е масово явление в нашето общество. Едно от основните последствия от него е неспособността да се взимат самостоятелни решения. Зад това се крие страхът от провал. Подценявайки своите възможности, ние издигаме непреодолима преграда по пътя към своя успех и сами реализираме собствените си страхове! Когато говорим за липсата на реализация в живота, става дума именно за комплекс за малоценност. Това е убеждение, което се намира в нашето подсъзнание. Вярваме, че сме ощетени в сравнение с другите хора, че нямаме същите качества и способности и винаги сме на по-долното стъпало в класацията на живота. Това чувство, което прераства в убеждение, се формира у нас още в ранна детска възраст. Усещайки своята зависимост от волята на родителите като малки, ние залагаме неговите основи, когато не успяваме да реализираме някои свои желания... Ако родителите не се съобразяват със своите изисквания или с възможностите на детето, те затвърждават в него чувството за непълноценност, което след това оказва влияние върху целия му живот. Наличието на този комплекс често може да се разпознае в грубото и арогантно поведение на някого, в различни криминални прояви. Желанието да се наложиш със силата, незачитането на чуждите права и интереси, задоволяването на своите потребности на всяка цена са следствията на този страх от провал, който родителите са заложили още в детството, като са критикували своето дете и са подценявали неговите успехи. Когато родителите изискват от детето си да прави неща, надхвърлящи неговите способности, то чувството за непълноценност се затвърждава трайно в хлапето, което често се затваря в себе си и бяга от действителността, заради страха от провал.

продължава>
 
Страница 2 от 6

Обучения