–¶–Х–Э–Ґ–™–† –Ч–Р –Ы–Ш–І–Э–Ю–°–Ґ–Э–Р –Х–§–Х–Ъ–Ґ–Ш–Т–Э–Ю–°–Ґ

                         14:47 18-02-2011 »рина Ќед€лкова

–аботохолиците н€мат личен живот, а имат вечни проблеми с хората около т€х

«ависимостите се множат и ни дебнат на вс€ка крачка. ћогат да ни връхлет€т от хладилника, екрана на телевизора, компютъра, шкафа с алкохол в дома ни. ћогат да ни спипат от витрините, билбордовете, пласьорите на цигари, наркотиците, духовните в€рвани€ навън. ћогат дори да ни притиснат в службата ни.  аква зависимост можем да развием в работата си? ћного от вас € познават добре, малко € признават за зависимост. ќще по-малко са тези, които искат да се отърват от не€. “€ из€жда времето ви, силите, радостта, из€жда ваши€ живот… “€ е социално приемливата зависимост, наречена работохолизъм.

“ерминът „работохолизъм” се въвежда в началото на 70-те години на 20 век от професора по психологи€ на религи€та ”. ќутс. ¬ сво€та книга "ѕризнани€та на работохолика" (Confessions of a Workaholic) той определ€ работохолизма като адикци€ (зависимост) към работа - натраплива и неконтролируема потребност от непрекъсната работа.

ќще първите изследвани€ на това €вление намират неговото сходство с другите видове на химическа зависимост. ≈дно от най-важните от т€х е използването на сво€та ангажираност с работата като средство за изб€гване от другите проблеми: семейни, личностни, обществени...

ѕосто€нните проучвани€, които извършват психолозите из цели€ св€т, сочат, че от работохолизъм страда всеки 4-ти работещ човек. јвторите на публикуваното наскоро в списанието „’арвард Ѕизнес –евю” изследване на този проблем посочват в своите изводи, че милиони специалисти от цели€ св€т рискуват да се лишат от семействата си заради прекомерно продължителен работен ден и претоварване на работното си м€сто.

ѕо т€хна преценка около 45% от високоплатените специалисти на големите и известни компании прекарват на работното си м€сто по 60, 70 и дори 100 часа седмично, като не си позвол€ват повече от 10 дни годишна отпуска и не използват възможността да се откъснат от работата, дори и при най-убедителните поводи: сватби, забол€вани€ или смърт на свой близък. ќсобено рискови в това отношение са професиите в банкови€ и финансови€ сектор, информационните технологии, медицината, психологи€та, развлекателната индустри€ и др.


¬с€ка адикци€ като изб€гващо поведение води до натрупване на нерешените проблеми, увеличава и без това високото ниво на стрес, на който сме подложени във всекидневието си. »зследвани€та показват, че заради прекомерното отдаване на работата си работохолиците н€мат пълноценен интимен живот, имат проблемни взаимоотношени€ със своите близки: интимните партньори, родителите и децата. ƒецата им имат лошо поведение в училище, страдат от различни хранителни разстройства, развиват на свой ред зависимости от недостига на общуването: компютърната и интернет зависимост, игровата или телемании. Ќатрупването на стреса при работохолиците води до влошаване на т€хното здраве, безсъние, понижаване на физически€ и психически€ тонус, развитие на физически и психически забол€вани€.

–аботохолизмът като €вление се приема от обществото. Ќе тр€бва да забрав€ме, че усилената работа в нашите услови€ често е продиктувана от недостатъчното заплащане и се €в€ва единствената възможност да подсигурим на себе си и своето семейство средствата за нормален живот.  ак да отличим зависимост от необходимост? “ова са основните признаци, по които можете да проверите дали посто€нното ви присъствие на работното м€сто се е превърнало в болезнено състо€ние и изисква вземане на съответните мерки:

- ”силената ви работа не е продиктувана от икономическата необходимост,

- –аботата ви подмен€ вашето общуване с другите хора, привързаността, обичта, развлечени€та и други форми на активното поведение,

- »зпълн€вайки своите служебни задължени€, вие все повече се стремите към одобрението от страната на другите;

- Ќамал€ващата способност към съпрежив€ването: вие все по-трудно се разбирате с другите хора, трудно поддържате междуличностните контакти.

Ѕлизките на хората, засегнати от подобна зависимост, обикновено също изпитват духовни и физически страдани€ от т€хното поведение. “е забел€зват лъжливостта на техните оправдани€ и проектират негативното поведение върху собствената си личност, като по този начин се лишават от самочувствието, усещането за собствената значимост и позитивната нагласа. ћного често те изпадат в съзависимост, като на свой ред започват да се отдават на работа, ограничават своето общуване, намал€ват активното поведение, пос€гат към наркотиците и алкохола.

Ћичностните психологически различи€ при работохолиците позвол€ват въвеждането на следната класификаци€ на вътрешните нагласи, породили т€хната зависимост, и прогнозите за нейното излекуване:

? "–аботохоликът за другите" – е този, който прекалено много работи и е доволен от създадената ситуаци€. “ой об€сн€ва сво€та зависимост със загрижеността си за близките и членовете на семейството. Ѕлизките могат да недоволстват, но н€ма да успе€т да окажат гол€мо вли€ние на неговите нагласи. «а този тип зависими оказване на психологическата помощ е много затруднено;

? "–аботохоликът за себе си" – е този, който прекалено много работи, но изпитва по този повод противоречиви чувства, страдайки от непоправимите загуби в другите страни на сво€ живот. “ози човек може да бъде подпомогнат с корекци€ на поведението и правилно разпредел€не на времето и усили€та;

? "”спешни€т работохолик" – е този, който благодарение на сво€та работа постига високи професионални или кариерни резултати. ѕсихологическата помощ за корекци€та на поведението към хармонично разпредел€не на времето и усили€та е крайно затруднена и е възможна обикновено само тогава, когато изпълнението на служебните задължени€ става невъзможно и работохоликът остава в самота и социална изолаци€;

? "–аботохоликът неудачник" – е този, който б€га от решаването на личностните проблеми, като имитира активната професионална дейност, ко€то всъщност н€ма висока стойност. јко работата ви отнема значително време и не носи финансово и морално удовлетворение, възможно е вие да се страхувате да погледнете истината за своите отношени€ с обкръжаващите и за личностните си качества. ќбърнете се към добър психолог за пром€на на собствените нагласи и поведение. Ќе забрав€йте, че най-налудничавото нещо е да правим едно и също, очаквайки различен резултат;

? "—крити€т работохолик" – е този, който се оплаква от прекалената си натовареност, но не знае какво да прави в свободното си време, ако такова случайно се по€в€ва. “ези хора са с ниска самооценка, лоши комуникативни умени€ и отсъствие на твърда идентичност. “е са много амбициозни и посто€нно искат да се доказват. «а съжаление тези хора още от детството са свикнали да бъдат обичани само за това, което усп€ват да постигнат и са несигурни по отношение на чувствата на своите близки.

–аботохолизъмът е свързан и с качеството на организаци€та, в ко€то работи работохоликът. ќбикновено това е средата, ко€то поощр€ва егоцентричност, кариеризъм, перфекционизъм, потискане на чувствата и силен контрол над качеството и количеството получената продукци€.

Ќ€кои от изследователите подчертават, че работохолизмът представл€ва сериозна заплаха и в началото на своето развитие (свръхнатовареност) и в процеса на укрепването (намал€ването на продуктивността, създаване на проблеми във взаимоотношени€та) и накра€ (хоспитализаци€ и смърт в резултат от сърдечната недостатъчност или друга подобна причина).  ато сериозна заплаха се посочва и развитието на нарцисизма – пълната загуба на състрадание и емпати€ към другите хора.

–аботохоликът оказва дълбоко негативно вли€ние върху членовете на своето семейство, като ги лишава от емоционалната поддръжка и насочва към подобно на свое поведение или други още по-разрушителни зависимости.

«атова в по-развитите страни лечението на работохолизма приема все по-големи мащаби: работохолиците се подпомагат да осъзна€т опасността от своето поведение, те се научават да създават други мотивационни подбуди освен работната мотиваци€, да коригират разпредел€нето на своето време, да повишават емоционалната и комуникативната компетентност, да развиват позитивно и оптимистично отношение към живота.

¬ Ѕългари€ н€ма социални програми с подобна насоченост, но при желание всеки може да се обърне за помощ към съответните специалисти – психолози, психотерапевти. ƒокато още не е късно да заживеем по-пълноценен живот, нека да отговорим на този въпрос: –аботим ли, за да живеем или живеем, за да работим?
 

 

ќбучени€

Ќачало ƒруги дейности ѕубликации ∆ивеем ли, за да работим?