ЦЕНТЪР ЗА ЛИЧНОСТНА ЕФЕКТИВНОСТ

Да спрем цигарите, за да спечелим живота си

14:01 11-02-2011 Ирина Недялкова

Музика, въздух, свещ и тонизиращо питие спасяват в критичен момент

В рубриката "Питайте психолога" на вестник „Новинар” всяка седмица Ирина Недялкова отговаря на вашите въпроси. Следващата седмица темата, по която очакваме въпросите ви, е посветена на това как да спрем цигарите. Очакваме писмата ви на адрес: 1000 София, ул. "Искър" №31 и на електронната ни поща Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. за рубриката "Питайте психолога".

Какво бихте казали за следното рекламно предложение: „Убивам бавно, по незабележим за вас и близките ви начин, като крада от времето ви, от здравето и свободата ви, срещу скромно заплащане. В замяна предоставям фалшиво усещане за релакс, значимост и социална принадлежност”?! Звучи абсурдно, но именно това се крие зад рекламите на цигари. Удоволствието от саморазрушението не може да се приеме за адекватна психическа реакция, затова можем да смятаме състоянието на никотиновата зависимост за придобито психично заболяване.

Причината за това заболяване е наложен стереотип на поведението, който „замазва” реалните негативни последици от пушенето и изтъква нереалните „удоволствия”, които то предоставя. Най-покъртителното е това, че налагането на този стереотип става с мълчаливото участие на държавата, която уж трябва да пази интересите и живота на гражданите си. България е на трето място в света по процент на пушачите след Гърция и Япония. Долната възрастова граница на пушачите пада все по-ниско. Вече пушат дори децата под 10-годишна възраст. Повече от 20% от общата смъртност на населението е причинена от цигарите. 85 % от болните от рак на белия дроб са пушачи. И докато държавата ни прибира „данък самоубийство”, е време да се замислим за свободата на избора, който все още имаме: да пушим или да не пушим.

Бих искала да споделя своя опит в отказването от цигарите. Отказах цигарите безпроблемно, трайно, ненасилствено, в рамките на 5-6 седмици. Тогава се съмнявах, че ще ми стигне волята и започнах с компромис. Реших да отлагам всяко запалване на цигара до момента, в който разбера, че вече не издържам. В службата помолих колегите да не ме канят на по цигара. Казах им – „Сама ще идвам, когато поискам.” Най-трудното беше да не пуша на чаша кафе с приятелите си. Въртях цигарите в ръцете си и отлагах запалването до най-критичната точка.


Тогава „включвах” втората важна уловка - съзнанието си. Не си позволявах да се разсейвам, наблюдавах всяко вдишване и изживявах удоволствието. Когато удоволствието свършваше – загасявах цигарата. Беше жалко, все пак струваха скъпо, но го правех. Докато не разбрах, че съм свободна! Не посягах по навик към цигарите, говорех, без да се притеснявам от празнотата в ръцете си, не свързвах с цигарите със спокойствието и релакса... Накрая спрях да им обръщам внимание. След това разбрах, че ми се гади от пушека. Сега е същото – избягвам заведенията за пушачи, таксита с пушещи шофьори, не позволявам да се пуши в моето присъствие. Не забелязвам да губя нещо специално, когато постъпвам така... Вие също можете да го направите!

Методът, който описах, не е единствената възможност да откажем цигарите. Хората с по-развито волево поведение могат да го направят „от раз”. Така наречената никотинова зависимост ще проявява своето влияние само в рамките на 2-3 дни след отказването от цигарите, след това желанието за пушене е продиктувано от психологическия навик. Искате да си подсигурите подобен „комфорт” в по-сложните ситуации - опитайте да смените пушенето с каквато и да е гимнастика, може да е дихателна. Правете 5-6 дълбоки вдишвания със задържане на издишването за 5, 10, 15 секунди. Ако цигарите ви помагат в общуването, вземете си електронната цигара или броеница. Ако цигарите ви помагат за релакса, вземете си портативно музикално устройство и му сложете музика в стил chill out или всяка друга, която ви отпуска.

Превърнете почивките си в малки ритуали – хубава музика, приятна миризма от свещи или ароматични пръчици, освежаваща напитка. Ако разбирате, че не успявате да се справите с разрушителния навик самостоятелно, потърсете помощта на психотерапевт. Една от най-ефективните терапии срещу зависимостите е хипнотерапията. Практиката ми показва, че съчетанието на поведенческата терапия и хипнотерапия дава бърз и траен резултат. Какво идва на мястото на желанието за пушене? Самоуважението, усещането за успех, увереност, по-добро обоняние, което ви връща миризмата на дъжда, тревата, аромата на цветя и хляба... Връща се това, което всеки човек получава, когато се ражда – свободата на избор. Изборът между доброто и злото е сложен, но можем да го направим правилно. Доброто е това, което съдейства на живота и развитието, злото е това, което разрушава живота. Какво ще кажете за пушенето?

Отговорите на въпросите ви от миналата седмица по темата как да се справим с психологическите проблеми

Надя Захаринова
Здравейте! Аз съм на 26 години и не съм имала проблеми с очите, но напоследък много често съм в лошо настроение и ме боли главата. Възможно ли е това да е заради времето, което прекарвам пред компютъра?


Причините за вашето неразположение могат да бъдат различни и е по-добре да ги обсъдите с лекуващия си лекар. Не бих изключила и преумората на очите. За това си припомнете, че при работа с компютър на всеки час задължително трябва да правим 15 минути почивка. През това време можете да се пораздвижите – особено в областа на шията и лопатките, да направите специфична гимнастика за очните мускули - по 5-6 движения с очите вдясно и вляво, надолу-нагоре и в кръг, да подишате свеж въздух и да направите упражнението „Палминг”, което съм описвала в предишната статия. Много е важно да не забравяте съзнателно да примигвате по време на своята работа с компютъра, това подпомага за отмора на очните мускули и овлажняването на окото.

Мирослава Павлова
Аз съм на 47 години. Проблемът ми е, че децата ми вече не се нуждаят от мен. Имам две момчета, вече големи. Искам да ми обръщат внимание и да не им досаждам. Как да намеря границата?


Независимо от нежеланието на децата ви да споделят и да обсъждат с вас своите проблеми този диалог е нужен и на двете страни. Опитайте се да намерите общи интереси и теми, към които те проявяват емоционална заинтересуваност. Питайте за тяхното мнение по различни въпроси от семейния ви живот, културата, политиката, спорта. Разказвайте им по-често и за тях самите, насърчавайте и поддържайте тяхната добра самооценка. Това ще направи общуването ви по-продължително и по-приятно.

Г. Х.
Как да обясня на дъщеря си, която е на 8 години, че двете ще напуснем баща й? Тя е по-привързана към мен, но все пак трябва да й дам някакво обяснение, че няма да го вижда доста време.


За по-малките деца при раздялата на родителите са важни два момента: това, че те не са виновни за тази раздяла, и това, че родителите ще продължават да ги обичат и да се грижат за тях. Това са идеите, които при подобен разговор трябва да бъдат формулирани ясно и категорично. Останалото може да бъде допълнено спрямо реалната ситуация, като не трябва да се правят излишни уточнения и да се дават нереалистичните обещания.

Нинчето
Имам един приятел, който все спори. Викат му „дървен философ”. Доста е изнервящо за всички в компанията ни. На какво се дължи това? Какво кара хората все да не се съгласяват с останалите?

Има хора, които поради особеностите на своята психика по-трудно възприемат новата информация – трябва им повече време, за да я осъзнаят и приемат, като личния опит. Възможно е този ваш приятел да притежава тази особеност. Затова няма смисъл да му доказвате своята правота, оставете го да поразмисли над вашите думи и не му се сърдете. Концентрирайте се в положителните качества на този човек, със сигурност има и такива.

Лили Валентинова
Г-жо Недялкова, какво превръща жените в работохолици?


Работохолизмът, както и алкохолизмът, е бягството от нерешените проблеми със собствената реализация и самооценка. Хората, които са по-склонни към създаването на зависимостите, са хората с по-чувствителна психика. Те са по-раними и по-зависими от мнението за тях на другите. Жената работохолик обикновено не получава добра оценка на своите качества в семейство си, няма достатъчно близки приятели, не знае как да излезе от създалата се ситуация и бяга в работата си като достойно оправдание за своята слабост. Работохолизмът е вид зависимост, която само задълбочава личностните проблеми. При такава зависимост е необходимо да се направи професионална психотерапия.
 

 

Обучения

Начало Други дейности Публикации Да спрем цигарите, за да спечелим живота си