ЦЕНТЪР ЗА ЛИЧНОСТНА ЕФЕКТИВНОСТ

Как да се справим с проблемните деца

14:03 22-10-2010 Аделина Николова

Агресивни, затворени или разсеяни хлапета, решението е в родителите

В новата рубрика на вестник „Новинар” всяка събота психоложката Ирина Недялкова ще отговаря на вашите въпроси и ще ви помага да се справите с тежките периоди в живота си. Тази седмица темата, по която очакваме вашите въпроси, е „Как да се справим с проблемните деца”. Ако имате каквито и да било проблеми с децата си, можете да потърсите отговора от Ирина Недялкова. За това, че „първите 7 години” са най-важни, е чувал всеки. Ако не е, то поне един път в живота си е чул репликата „На този му липсват първите 7 години”. Доколко обаче родителите се замислят над фройдистката реплика? Детето ми е непослушно, затворено, агресивно, разсеяно, постоянно болно. Това са най-често срещаните оплаквания от страна на майките и бащите, разказва психоложката Ирина Недялкова. Тези проблеми се появяват още от 3-4-годишна възраст. Родителите могат да хванат смущенията, които в бъдеще биха могли да съсипят живота на отрочетата им, още в тази ранна възраст, смята специалистката. На 5-6 години тези проблеми вече са напълно явни.

Плашливо дете може да стане това, което често е наранявано или обиждано. Мъникът, който е роден без големи комуникативни способности или расте в семейство, в което разговорите липсват, става затворен и необщителен. Детето, което няма способност да изрази емоциите си и не знае как да привлече вниманието към себе си, става агресивно. Непослушните малчугани са немотивирани деца, които не виждат смисъл в правенето на определени неща. Разсеяните хлапета също страдат от липсата на мотивация. Когато при детето се повтаря някакъв здравословен проблем, не е зле да се помисли за психическото му състояние. Медицината и психологията трябва да вървят ръка за ръка, смята специалистката и обяснява, че често децата вдигат температура и чрез болестта изразяват протест срещу нещо. Например момченцето ви се е сбило с друго дете в детската градина, не иска да ходи там, вдига температура. Отивате на лекар. Той казва детето да си остане вкъщи. Прибирате се и преди да е глътнало хапчетата, то сваля температурата, защото се е успокоило и вече не му е нужна бурната реакция. Ако състоянието на детето е сериозно, е добре да се потърси помощ от специалист. Всеки родител трябва да разбере, че

носи отговорността не само да нахрани и изучи поколението си

а за това да научи детето си на правилно поведение. В него не се включват само спазването на обществения ред и етичните норми, казва Недялкова и обяснява на какво трябва да научат майките и бащите децата си, за да създадат от тях здрави, щастливи и пълноценни възрастни хора. Това са комуникативна способност, емоционална компетентност, умение за учене, умение за организация и целенасочено поведение.


Възпитанието на децата винаги започва от личния пример. Възрастният трябва да има здравословен начин на живот, да може да комуникира и да има с кого да го прави, да има приятели, половинка в живота. Да изразява емоциите си и да иска да чуе какви са чуждите. Тогава родителят показва целенасочено поведение, показва организираност и всичко нужно на детето, за да расте здраво както физически, така и психически. За съжаление такива ангели почти няма, казва Недялкова и допълва, че в училището и детската градина никой няма време да се занимава с формирането на тези черти в детския характер. Има центрове за деца, но те стоят празни, защото родителите предпочитат да се правят, че няма проблем. А някой ден, когато той стане супер сериозен, те водят децата си при знахари, врачки, но не и при психолог. Казват си ”Детето ми да не е лудо, че да го водя при психолог?”, а това е крайно грешен подход към здравето на малчуганите, смята Недялкова и дава съвети на загрижените родители. За да научите детето си на комуникативност, трябва да знаете, че то не бива да се страхува от общуването. Помислете дали е добра самооценката му или е занижена. Недялкова дала задача на своя клиентка, на 5 години,

една седмица да прави комплименти

Отсреща реагирали на детето с усмивка. То видяло, че не е страшно да се общува. Можете да дадете на хлапето задача да се усмихва на хората една седмица. Родителите трябва да се научат да слушат децата си, да ги провокират да общуват. Противопоказно е да кажем на споделеното от малчугана – „Глупости, не се лигави! Това не е важно!”. Така го отблъскваме и то никога няма да се върне, за да ни каже нещо друго, което го вълнува. Хлапетата трябва да бъдат научени да питат за всичко, което ги интересува, и да получават адекватни отговори. Емоционалната компетентност пък опира до това малчуганите да могат да изразят емоциите си и да са способни да погледнат през очите на другите. Например можете да попитате детето си как се чувства другото дете, което преди малко е получило шут от вашето. Питайте го как би се почувствало то в тази ситуация, ако то беше ударено. Питайте го какво го притеснява в дадена ситуация. Така то само ще разкаже пред себе си какво го притеснява. Научаването на организация е по-сложно нещо. При малките деца може да се постави картинка, която показва събиране върху коша с играчки на детето, и то да се научи, че след игра трябва да прибере забавлението обратно в коша. Умението да се учи пък е свързано с упражняването на основни функции на интелекта - памет, концентрация, внимание. Полезна игра е жонглирането, развива концентрацията и вниманието. Също и играта с конструктор. При момчетата е важно да има игри с физическа активност. Целенасоченото поведение не е нещо, което в България не е тачено. Има хора, които разбират колко важно да имаш цели, да ги следваш и да ги постигаш. Психологически изследвания показват, че тези хора са в десетки пъти по-щастливи, но това са само 20% от обществото, казва Недялкова. Родителите трябва да наблюдават какво се удава на децата и да им показват пътя, по който могат да се развиват в професионален и личен план. Важното е да има мотивация. По-добре тя да е позитивна - „Ако го направиш, ще спечелиш ето това”, а не негативна „Ако не го направиш, те чака това лошо”. Също така е добре да се наблегне на вътрешната мотивация - детето да получи удовлетворение, похвала, отколкото да се прилага външна мотивация, каквито са купуването на колело, компютър и други глезотии.

Вашите въпроси по темата от миналата седмица „Връзката между характера и здравето”

- Как да преодолея чувството за безпокойство, което се изостря през нощта?

- За съжаление това е все по-често срещан проблем сред моите клиенти. Ритъмът на живота ни е много небалансиран. Работим много, почиваме малко, храним се набързо, общуваме небрежно, развиваме се едностранчиво. Тялото и психиката не прощават безотговорното поведение по отношение на тези неща. Има и още един важен фактор – информационната среда. Усвояваме прекалено много информация. Често тази информация не ни е необходима, често тя е и негативна. През нощта мозъкът обработва тази информация. Когато тя е прекалено обемна, мозъкът не се справя. Това на свой ред води до чувство за тревожност, страх, потиснатост, депресия. Съветът ми е да подредите своето всекидневие. Разпределете добре времето си. Записвайте целите и задачите си. Не се претоварвайте с излишни емоции и излишна информация. Ако не се справяте с емоционалното си състояние и поведение – обърнете се към психолог.

- Госпожо, имам проблем с простатата. На какво се дължи?

- На различни фактори, като например общото отслабване на имунитета или остаряване на организма. Естествено, че е необходимо да се направят урологични изследвания, но ако искате да си помогнете - анализирайте поведението си. Има ли нещо, което не правите, за да поддържате в добра форма тази функция на тялото? Понякога неразумно загърбваме някои страни от живота като например секс в напреднала възраст.

- Постоянно съм болен от грипове и настинки. Знам, че не се храня добре, освен това пия алкохол почти всяка вечер и пуша.


- Ниският имунитет се свързва с нездравословното поведение. Това е небалансиран дневен ред, недостатъчна двигателна активност, психологическа и физическа претовареност. Синдром на хронична умора у нас не е от популярните диагнози, но той води до сериозни функционални разстройства. Стабилизирайте всекидневието си. Освен това бих ви посъветвала да се замислите и върху взаимоотношенията си с обкръжаващите хора: доколко сте щастливи с тях, какви усилия полагате за да се чувствате добре, какви цели преследвате, дали вървите в една посока?

- Аз съм на 67 г. и претърпях операция заради перде на окото. Какво трябва да правя, за да се възстановя по-бързо?


- Бих посъветвала да се захванете с автотренинг. Това е система за хармоничното укрепване на психиката и тялото. Като специалист в психосоматиката препоръчвам упражненията по методиката на американския офталмолог д-р Уилям Бейтс, адаптирал упражнения за укрепване на зрение от йога. Едно от най-известните е дланеполагането. Когато със затоплените си ръце покриваме очите, без да ги докосваме, и дълго време ги държим отворени в тъмнината, създадена от нашите длани. Става дума за време от 3-4 минути до един час. Това е невероятно лесно и ефективно упражнение, съдействащо за възстановяване на зрението.

- Когато съм нервна, ям, може ли това да увреди стомаха ми и какви са първите симптоми, които трябва да ми подскажат, че трябва да потърся лекарска помощ?

- Един много актуален въпрос! Повечето от нас практикуваме този метод на успокояване – чрез храната. В основата му стои физиологичен процес на отделянето на ендорфините в процеса на храненето. Те подобряват и физическото самочувствие и психическия тонус. Този навик има и неприятни последици. Създава се така наречената хранителната зависимост, когато за да получиш успокоение, ти трябва все повече и повече храна. Освен това храненето в притеснено състояние не позволява на храната да се разгражда и да се усвоява по най-добрия начин от организма. Това бързо може да предизвика и функционалните разстройства на стомашно-чревния тракт. Ако вече има такива, отидете на лекар. Ако искате да се отървете от вредния навик – обърнете се към психолог.
 

 

Обучения

Начало Други дейности Публикации Как да се справим с проблемните деца