ЦЕНТЪР ЗА ЛИЧНОСТНА ЕФЕКТИВНОСТ

Дискусия по женски с Марта Вачкова: Семейните роли: Когато ги знаеш добре, не се страхуваш от импровизация!

Съвместна рубрика на психолог Ирина Недялкова и актрисата Мартина Вачкова в списание "Журнал за жената"


И: Мартина, научаваш ли нещо лично за себе си, когато разучаваш нова сценична роля?
М: Естествено! Това е все едно да изживееш част от живота на друг човек – започваш по-добре да разбираш не само чуждите  чувства и мисли, но и себе си...
И: Казваш, че всяка роля ти дава повече разбиране! А забелязваш ли, че в действителност често става така: уж искаме да се разбираме по-добре със своята половинка, а всъщност отказваме да и влизаме в положението...
М: А мен кой ме пита за моите преживявания?! И мъжете не обичат да застават в ролите на жените!
И: Така е за съжаление. Мисля, че се страхуват да не объркат ролите. Особено балканските мъже! „Ужас, да не ме помислят за женчо, ако си помогна на жената в нейните ежедневни задачи, или ако й дам правото да вземе решения вкъщи по някои въпроси!”
М: В театъра не смееш да импровизираш, когато не си познаваш добре своята роля!
И: В живота е същото! Всеки трябва добре да си знае ролята, за да може да си позволи свободно да застане на мястото на другия, когато е необходимо.
М: Само че съвремените мъже няма откъде да си научат как да се държат мъжки – виждаш колко семейства се разпадат и майките сами си отглеждат синовете. Тези момчета освен кино и литература – откъде още да разберат, какво поведение е мъжкото, а какво е женското?! Какви, според теб, са характерните признаци на мъжкото поведение?

И: Отговорност и саможертва. При човека, както и при животните, мъжкарят е отговорен за безопасността на семейството: той го подсигурява, той го брани – понякога с цената на своя живот.
М: Женската...ее.. жената все вкъщи с децата ли трябва да седи? Не смяташ ли, че това не приляга на повечето съвремени жени – образовани, умни, работливи. Дори често – по-успешни от своите мъже!
И: Децата не се интересуват професионалните качества на мама, а от нейната грижовност, топлина и умение да готви! Сериозно се объркват тези, които забравят, че за всяко нещо си има време и място: дори и да си най-борбения лидер в службата, вкъщи си първо грижовна майка и подкрепяща съпруга.
М: Да, някои мъже с удоволствие предоставят на жената ролята на отговорник в семейството! Хем да е добра домакиня и майка, хем да ги подсигурява.
И: В такива случаи задълженията трябва много ясно да се разпределят между двамата възрастни в семейството. Хубаво, ако те още преди свадбата успеят да се разберат – кой какъв ще бъде: кой и как ще отговаря за подсигуряване на средства, домакинската работа, отглеждането на децата, тяхното възпитание, организацията на развлечения, поддръжката на приятелски и роднински връзки, семейната психотерапия....
М: Често ми се случва да съм „семеен психотерапевт”, много е изморително!
И: В семейството обикновенно тази задача се поема от жената – и то с ентузиазъм. Често останалите свикват да и прехвърлят душевните си проблеми. Затова е хубаво ролите в семейството да бъдат не само добре и премислено разпределени, но и да се сменят от време на време.
М: На сцената е трудно в една пиеса да играеш различни персонажи -  трябва да си добър професионалист за да не допускаш пренасене на качествата и поведението от един към друг. Това е объркващо не само за теб, но и за партньорите!
И: Абсолютно вярно! Случило ми се веднъж да работя с майка на 14-годишно момиче, която се оплакваше, че детето съвсем не я слуша напоследък. Помолих я да изиграем един етюд, както в актерско студио: аз бях детето, тя - майката. Трябваше да ми откаже позволение да нощувам при приятелката си. Помолих я, да го направи така, както говори на дъщеря си. Наблюдавах нейните жестове, интонацията, мимиката и  забелязах, че при убедителни вербални доводи на възрастен човек невербалното й поведение беше като на шеговито детенце.
М: Голяма грешка! Не може вербалното и невербалното послания да се различават. Невербалното винаги въздейства по-силно!
И: Така беше и при тях: казва на детето си забраната, а с тона и  жестове си всъщност му позволява да прави своето. Случват се и много по-сериозни обърквания, когато, например, майката обърква сина си с бащата. Само че не във физически, а в духовен план. Особено в семейства, където майката отглежда сина си сама. Може би си наблюдавала такива майки, които с гордост разправят, как момчето им се проявява като мъж и помага на жените в семейството със своето внимание, защита и физическата сила?
М: Да, естествено, но винаги съм ги смятала за признак на добри взаимоотношения.
И: По принцип – да, стига момчето да не е твърде малко, а отговорностите му не бива да са прекалени за възрастта. М:
М: С две думи, и в живота, както и в театъра, трябва да научаваме своите роли и отговорности! Пожелавам разбиране и любов на нашите читателки! И да играят с вдъхновение всяка своя роля!
 
 

 

Обучения

Начало Други дейности Публикации Дискусия по женски с Марта Вачкова: Семейните роли: Когато ги знаеш добре, не се страхуваш от импровизация!