ЦЕНТЪР ЗА ЛИЧНОСТНА ЕФЕКТИВНОСТ

Живеем ли, за да работим?

                         14:47 18-02-2011 Ирина Недялкова

Работохолиците нямат личен живот, а имат вечни проблеми с хората около тях

Зависимостите се множат и ни дебнат на всяка крачка. Могат да ни връхлетят от хладилника, екрана на телевизора, компютъра, шкафа с алкохол в дома ни. Могат да ни спипат от витрините, билбордовете, пласьорите на цигари, наркотиците, духовните вярвания навън. Могат дори да ни притиснат в службата ни. Каква зависимост можем да развием в работата си? Много от вас я познават добре, малко я признават за зависимост. Още по-малко са тези, които искат да се отърват от нея. Тя изяжда времето ви, силите, радостта, изяжда вашия живот… Тя е социално приемливата зависимост, наречена работохолизъм.

Терминът „работохолизъм” се въвежда в началото на 70-те години на 20 век от професора по психология на религията У. Оутс. В своята книга "Признанията на работохолика" (Confessions of a Workaholic) той определя работохолизма като адикция (зависимост) към работа - натраплива и неконтролируема потребност от непрекъсната работа.

Още първите изследвания на това явление намират неговото сходство с другите видове на химическа зависимост. Едно от най-важните от тях е използването на своята ангажираност с работата като средство за избягване от другите проблеми: семейни, личностни, обществени...

Постоянните проучвания, които извършват психолозите из целия свят, сочат, че от работохолизъм страда всеки 4-ти работещ човек. Авторите на публикуваното наскоро в списанието „Харвард Бизнес Ревю” изследване на този проблем посочват в своите изводи, че милиони специалисти от целия свят рискуват да се лишат от семействата си заради прекомерно продължителен работен ден и претоварване на работното си място.

По тяхна преценка около 45% от високоплатените специалисти на големите и известни компании прекарват на работното си място по 60, 70 и дори 100 часа седмично, като не си позволяват повече от 10 дни годишна отпуска и не използват възможността да се откъснат от работата, дори и при най-убедителните поводи: сватби, заболявания или смърт на свой близък. Особено рискови в това отношение са професиите в банковия и финансовия сектор, информационните технологии, медицината, психологията, развлекателната индустрия и др.

продължава>
 

Да спрем цигарите, за да спечелим живота си

14:01 11-02-2011 Ирина Недялкова

Музика, въздух, свещ и тонизиращо питие спасяват в критичен момент

В рубриката "Питайте психолога" на вестник „Новинар” всяка седмица Ирина Недялкова отговаря на вашите въпроси. Следващата седмица темата, по която очакваме въпросите ви, е посветена на това как да спрем цигарите. Очакваме писмата ви на адрес: 1000 София, ул. "Искър" №31 и на електронната ни поща Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. за рубриката "Питайте психолога".

Какво бихте казали за следното рекламно предложение: „Убивам бавно, по незабележим за вас и близките ви начин, като крада от времето ви, от здравето и свободата ви, срещу скромно заплащане. В замяна предоставям фалшиво усещане за релакс, значимост и социална принадлежност”?! Звучи абсурдно, но именно това се крие зад рекламите на цигари. Удоволствието от саморазрушението не може да се приеме за адекватна психическа реакция, затова можем да смятаме състоянието на никотиновата зависимост за придобито психично заболяване.

Причината за това заболяване е наложен стереотип на поведението, който „замазва” реалните негативни последици от пушенето и изтъква нереалните „удоволствия”, които то предоставя. Най-покъртителното е това, че налагането на този стереотип става с мълчаливото участие на държавата, която уж трябва да пази интересите и живота на гражданите си. България е на трето място в света по процент на пушачите след Гърция и Япония. Долната възрастова граница на пушачите пада все по-ниско. Вече пушат дори децата под 10-годишна възраст. Повече от 20% от общата смъртност на населението е причинена от цигарите. 85 % от болните от рак на белия дроб са пушачи. И докато държавата ни прибира „данък самоубийство”, е време да се замислим за свободата на избора, който все още имаме: да пушим или да не пушим.

Бих искала да споделя своя опит в отказването от цигарите. Отказах цигарите безпроблемно, трайно, ненасилствено, в рамките на 5-6 седмици. Тогава се съмнявах, че ще ми стигне волята и започнах с компромис. Реших да отлагам всяко запалване на цигара до момента, в който разбера, че вече не издържам. В службата помолих колегите да не ме канят на по цигара. Казах им – „Сама ще идвам, когато поискам.” Най-трудното беше да не пуша на чаша кафе с приятелите си. Въртях цигарите в ръцете си и отлагах запалването до най-критичната точка.

продължава>
 

Носенето на очила е психологически навик, можем да се откажем от него

04-02-2011Ирина Недялкова

Излекувайте зрението си, за да бъдете по-щастливи

В рубриката "Питайте психолога" на вестник „Новинар” всяка седмица Ирина Недялкова отговаря на вашите въпроси. Следващата седмица темата, по която очакваме въпросите ви, е посветена на това как да се справим с психологическите проблеми, които предизвикват болести на очите или как да се справим с проблемите с очите си, за да бъдем психично здрави. Очакваме писмата ви на адрес: 1000 София, ул. "Искър" №31 и на електронната ни поща Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. за рубриката "Питайте психолога".

Тази седмица посветих темата на една болест, която заема все по-застрашителни размери и е тясно свързана с психическото ни равновесие. Според последните проучвания огромен процент от депресиите в света са предизвикани от натоварване на очите. Те са пряко свързани с мозъка. Когато хората са претоварени, изпращат постоянни волеви сигнали, които мозъкът не може да адаптира, и така започва срив на психиката.

Всяко око се поддържа от 3 чифта очни мускули. Вярно е, че те са малки и фини, но все пак са мускули. Когато уморим телесните мускули, не тичаме веднага за инвалидна количка, знаем, че това ще мине. Затова реших тази седмица да се спрем на няколко основни метода, които ще ви помогнат да се справите с този толкова вреден за психиката ви проблем. Спомням си как стоях пред един магазин и смятах наум как да спестя от скромната си заплата на държавен служител за едни красиви маркови слънчеви очила.

Тогава за първи път се появи съмнението – защо непременно трябва да нося слънцезащитните очила? Така и не купих скъпите очила. Парите отидоха за децата - почивка на морето, сладоледи и царевица на плажа. Върнах се доволна. Виждах добре. Вече повече от 15 години не нося слънчеви очила, не нося и коригиращи, никакви. На моята възраст това вече е рядко явление. Хората обаче вече дори не се стряскат, когато разберат, че децата им имат този проблем. Защо да се стряскаме, просто купуваме очила?! Няма обаче дете, което да обича очилата си. От много години работя с деца с такива проблеми - притесняват се, не искат да им се подиграват, комплексират се и са прави. Дефектът си е дефект. Природата ни дава здраво тяло и здрави инстинкти, останалото го правим ние - като нарушаваме правилата на живота. Ето как бих формулирала тези правила:

продължава>
 

Как да водим по-лесно трудните разговори

13:59 28-01-2011 Ирина Недялкова

Можем да съобщим лоши новини и да критикуваме, без да нараним човека срещу нас

В рубриката "Питайте психолога" на вестник „Новинар” всяка седмица Ирина Недялкова отговаря на вашите въпроси. Следващата седмица темата, по която очакваме въпросите ви, е посветена на това как да общуваме пълноценно и предпазливо в интернет. Очакваме писмата ви на адрес: 1000 София, ул. "Искър" №31 и на електронната ни поща Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. за рубриката "Питайте психолога".

Когато попаднем в трудна житейска ситуация, често дори не се сещаме, че с помощта на елементарни поведенчески прийоми можем да се измъкнем от проблема за броени секунди. Такава ситуация е провеждането на „трудните” разговори - молбата за нещо, нуждата да откажеш, съобщаването на лоши новини, решаването на конфликти. На Ал Капоне се приписва репликата, че с добра дума и пистолет в ръка човек може да постигне далеч повече, отколкото само с добра дума. Ако нямате пистолет в ръката, можете да използвате съвременните психологически методики, за да постигнете повече. За адекватно поведение по време на общуването психолозите смятат асертивното поведение - зачитането на своите и чуждите права и интереси. Свободният човек не позволява да го командват и едновременно разбира, че никой не е задължен да се грижи за него. Ако му трябва нещо от другия човек, той трябва да го помоли. Всеки има пълното право да моли за нещо, което му е необходимо, без да се чувства унизен от това. Всеки има право да бъде любезен или да откаже, без да се чувства виновен за това.

Молбата се превръща в изискване, когато:

- показвате на другия човек, че очаквате от него определен отговор;

- показвате на другия човек, че имате право на определен отговор;

- показвате на другия човек, че ще се чувствате обидени (разсърдени, пренебрегнати...), ако молбата ви няма да бъде удовлетворена.

Когато искате да помолите някого за нещо, представете си, че пред вас е човекът, който иска да ви помогне, но не знае по какъв начин. Пряко и вежливо формулирайте молбата си.

продължава>
 

Няколко съвета за безболезнено общуване в интернет

Да се опазим от виртуалните "терористи", като ги игнорираме

Ирина Недялкова 15:38 21-01-2011

В рубриката "Питайте психолога" на вестник „Новинар” всяка седмица Ирина Недялкова отговаря на вашите въпроси. Следващата седмица темата, по която очакваме въпросите ви, е посветена на това как да общуваме пълноценно и предпазливо в интернет. Очакваме писмата ви на адрес: 1000 София, ул. "Искър" № 31, и на електронната ни поща Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. за рубриката "Питайте психолога".

Общуването е една от най-силните ни потребности. Размяната на информация, формирането на мнение по някакъв въпрос, решаването на професионалните задачи, обучението са някои от аспектите и целите на този процес. Днес общуването стремително излиза от рамките на семейно-приятелските, професионални, национални или общностни групи. Това се случва с помощта на електронните медии и по-точно чрез интернет. Човешките общности по света се обединяват в глобално „виртуално съобщество”. Както и всеки друг нов процес, този също носи със себе си плюсове и минуси...


За ползите от интернет общуването можем да говорим много: бързо намиране на необходимата информация, лесно намиране на хора със сходни интереси, откриване на одобрение и подкрепа, намиране на реална помощ от виртуалните познати. Скоро дори чухме за жена, спасена от самоубийство, след като загрижен неин фейсбук-приятел алармирал в полицията. За съжаление, както често става и в реалния живот, удоволствието от общуването може бързо да се смени с разочарованието и обидата, ако присъствието ви в мрежата се окаже обект на недоброжелателното внимание от страна на някой скучаещ комплексар.


Наричат ги тролове – хората, дебнещи в социалните мрежи или популярните форуми своята емоционална жертва. Съществителното идва от английското trolling – риболов с помощта на движещата се примамка-блесна. В зависимост от движещите мотиви и стила на заяждането троловете могат да бъдат подредени в няколко категории.
Първата и най-многобройна е съставена от хората, които са съзнателно действащи манипулатори. Те не се интересуват от темата на дискусията. Тяхната цел е да привлекат вниманието към своята персона и да изкарат събеседника си от състоянието на емоционално равновесие, като атакуват неговите по-чувствителни психически страни: самолюбието, страховете, убежденията, слабостите.

Когато намират уязвимото място и успяват да предизвикат негативна емоционална реакция, троловете получават удовлетворение, компенсиращо отсъствието на такова в общуването им в реалния живот. Обикновено в него тези хора се проявяват като комплексирани и социопатични. Затова дори и негативното внимание към тях в интернет пространството съдейства за повишаването на тяхната лична самооценка.


Втората група са „идейните борци”. Те обикновено притежават неуспешна социална реализация. Това може да бъде свързано с професионална или партийна принадлежност, несполучливите творчески изяви или любовните връзки. Такива хора първоначално не демонстрират своята агресивност и се държат доброжелателно до момента, когато се засегне болезнената тема и те реагират с поток от оскърбления към опонентите си. Обвиненията в некомпетентност и непорядъчност е тяхната характерна автозащита. Това е възможност да си върнат самоуважението, като изкарат някой друг по-лош от тях самите.


Третата група са откровено психически неуравновесени хора, страдащи от гранични нервно-психически разстройства, личностни отклонения или акцентуации на характера. За щастие това е най-малочислената група от интернет "терористите”. Прието е да се смята, че „тролстването” е поведение, по-характерно за млади хора, до 30-годишна възраст. За съжаление техните усилия често свалят нивото на публичните дискусии и карат по-възрастните и толерантни участници в комуникацията да се държат по начин, по който не биха си позволили, ако са в нормално емоционално състояние. Затова най-добрата защита от троловете е тяхното игнориране. „Не хранете троловете” е най-разпространеният модераторски призив по целия свят.


Не трябва да подценяваме и отговорността на модераторите на форумите и социалните мрежи за запазване на честта и достойнството на техните участници. Неетичното поведение в интернет, нарушаващо моралните норми и правила, трябва да бъде наказвано с изключването на съответния потребител от участието в съобществото.

Човешкото общуване винаги трябва да се изгражда по начин, който толерира самоуважение и взаимно уважение на участниците. Затова ще си позволя да ви напомня няколко от основните етични принципа, които трябва да спазваме при всяка форма на общуване, за да запазим човешката си същност от „тролските” опити да ни направят подобни на себе си:


1. Помнете, че общувате с реални хора, които изживяват реални чувства. Не причинявайте болка!
2. Дори когато се ядосвате, не използвайте обиди към събеседника – по-добре замълчете и излезте от конфликтната ситуация.
3. Не възприемайте лично всичко, което е написано от другите хора, дори когато техните мнения засягат вашите интереси, вярвания или убеждения.
4. Не отговаряйте на съобщения, които целят да ви тормозят или да ви разстроят.
5. Не повтаряйте непроверени твърдения, не използвайте недостоверни източници на информация.
6. Демонстрирайте във виртуалното общуване същите морални принципи и възпитание, които демонстрирате в реални условия.
7. Ръководете се от принципа: „Да не правиш на другия това, което не искаш да направят на теб”.

Отговорите на въпросите ви от миналата седмица по темата

как да убием семейната скука


Разочарована
Г-жо Недялкова, според Вас какво може да съживи най-бързо брака? Женена съм от 15 години. Вечер съпругът ми той гледа телевизия, аз готвя. Почти не си говорим. През почивните дни той си оправя колата, аз се занимавам с домакинската работа.


Проблемът е толкова разпространен, че повечето хора дори не го възприемат за такъв. Мислим, че отсъствието на неприятности е радост. Не е така. Радостта е нещо съвсем друго и носи енергията на мотивацията и желанието за живот. Вашето семейство страда от отсъствието на тази енергия. За да я набавите, трябва съзнателно да отделяте време и усилия за създаване на радост и удоволствие от живота, за себе си и вашия съпруг.

Защо именно вие? Защото жените по-силно усещаме тази липса, а и притежаваме по-добро въображение! Дали секс, дали културна програма или спортуване – нещата трябва да бъдат съзнателно организирани, и то достатъчно често. Не очаквайте незабавен възторг от половинката! Силата на инерцията пречи да възприемем нов модел на общуване и поведение, но не забравяйте и другата истина, че капка пробива и камък! Позитивните ви усилия ще имат позитивен резултат.

Анонимен
Приятелката ми все мрънка, че нищо не правим, а като й предложа да правим нещо, все не иска и не било подходящо. Направо ме побърква!

Най-досадното нещо е да прекараш живота си до мързелив, в духовен и физически план, човек, който постоянно се опитва да живее чрез чужда енергия, а когато не му достига, да обвинява другия, че не се грижи добре за него. Все пак попитайте приятелката си как си представя идеалния живот с вас. Може би просто не познавате истинските й интереси?

Анонимна
Гаджето ми предпочита разни други хора пред мен и това ме наранява. Все избира приятелите си пред това да бъде с мен. Чувствам се пренебрегната. Мога ли с някаква хитринка да го накарам да ми обръща повече внимание?


„Хитринката” е да бъдете интересна на гаджето си не само по своя начин, а и по начина, по който са му интересни тези хора, с които прекарва свободното си време. Или да вдигнете секса с него на такова ниво, че да не му остава нито време, нито желание да се занимава с нещо друго. И в двата случая ще се наложи да се промените вие, а не е той.

Ядосаният
Спипах жена ми да ми изневерява. Бяхме скарани, сега пак сме сдобрени. Тя обеща, че това няма да се повтори. Смятате ли, че който веднъж го направи, ще го повтори? Дали нещо й е липсвало?


Причината за изневярата трябва да бъде осъзната, за да се предотврати повторението й. Нещо във връзката ви не е съвсем така, както би желала половинката ви. Говорете с психолог за необходимите промени. Ще ви напомня, че постоянната концентрация в някаква идея съдейства за нейната реализация. Гласувайте пълно доверие на жена си, но отстранете причината за предишното поведение.

Елица Е.
Много обичам съпруга си, но сме заедно от толкова години, че вече ми е като прочетена книга. Адски е скучно да можеш да прогнозираш всяка негова реакция и винаги да познаваш. Как да внеса малко неочаквани емоции в семейството?

Докато е жив, човекът трябва да се променя и да се усъвършенства. Определено вашата скорост на промяната се е забавила. Мисля, че е хубаво да проанализирате своите възможности, да си припомните мечтите и да се включите в нова увлекателна дейност. Това ще промени и самата вас, и взаимоотношенията със съпруга ви. Ако новата дейност изисква и контакти с повече хора, когато се връщате при съпруга си, познатите реакции ще ви носят удоволствие, а не досада.
 

 
Страница 1 от 6

Обучения